Интеграл Сонати за пиано и цигулка от Бетовен трета част

Интеграл Сонати за пиано и цигулка от Бетовен трета част

Интеграл Сонати за пиано и цигулка трета част се проведе на 12.07.2018г. от 19.00 ч. в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ Варна, като акцент от програмата на Международен музикален фестивал Варненско лято 2018 г.

В последната вечер от тази вълнуваща поредица се изявиха звездните имена – цигуларите Светлин Русев, Николай Минчев и проф. Минчо Минчев, както и пианистът Евгени Божанов, всичките с богата музикална биография и международна кариера.

Интеграл сонати за пиано и цигулка трета част представи класно и перфектно три сонати, и по-конкретно: Соната №3 опус 12 в ми бемол мажор, Соната №8 опус 30  в сол мажор и Соната №10 опус 96 в сол мажор.

Концертът премина пред многобройна професионална публика, с допълнителни отпуснати 120 билета и много правостоящи.

В двора на Градската художествена галерия на голям екран се предаваше на живо интегралното изпълнение, поради малкия капацитет на залата, която не успя да побере всички желаещи.

Интеграл Сонати за пиано и цигулка трета част започна само след седем минути толеранс и първи се изявиха Светлин Русев, цигулка и Евгени Божанов, пиано.

Стилно, с изящно кристално настроение и приповдигнат дух започна тяхното свирене и първата част на сонатата прозвуча брилянтно и концертно.

Бляскаво, патетично, релефно, с неизчерпаема бетовенова енергия, с пълен ансамблов синхрон и майсторско подаване на музикалните реплики в плътната наситена фактура премина като за миг Allegro con spirito.

Втората част на сонатата бе изпълнена със спокойствие и ведро класическо настроение от силното професионално присъствие на двамата музиканти, прозвучавайки като бавна част от клавирните концерти на Бетовен.

Всяка фраза бе преизпълнена от дълбоко художествено съдържание, преливаща от красота и несъизмерима естетика.

След поезията на бавната част връхлетя взривно бодрата тема на финалната част Rondo.

В ръцете на двамата инструментални майстори музиката бе играчка и искрящо забавление, а за фестивалната публика истинско удоволствие за душата и слуха.

Редяха се и се вливаха един в друг различните епизоди, с отчетливи динамични контрасти и ярки акценти, в поредица от прекрасни изобретателни полифонични закачки и секвенции.

Ефектният край провокира възторга на публиката, която удостои музикантите с шумни и приповдигнати ръкопляскания и викове: „Браво!“, изкарвайки ги повторно на сцената.

Само две минути по-късно зазвуча соната №8, в изпълнение на творческия тандем Николай Минчев, цигулка и Евгени Божанов, пиано.

Моторното начало на първата част на творбата веднага привлече вниманието на слушателите и ги държа заинтригувани през цялото време.

Направиха впечатление матовия сочен звук и изразност в цигулката на Николай Минчев и кристално бистрия тон в пианото на Евгени Божанов.

Музикантите се раздвижиха сценично-артистично в прекрасен класически маниер.

Бавната част бе много красива и интересна със своя течащ, подвижен профил и изобилие от причудливи акценти и поетични лирични моменти.

Драматичните светлосенки бяха приглушени в тази спокойно протичаща музикална река и слушателите се наслаждаваха на дългата и прекрасна музика.

Третата част започна бравурно в партията на пианото, с хумор и весело празнично настроение.

Шеговитите акценти тип „скерцандо“ внесоха още свежест и остро подчертана отривиста ритмика.

Пъстрото перпето мобиле представи качествата на двамата инструменталисти в бляскава светлина и като отличен камерен състав.

След това прекрасно изпълнение, Николай Минчев и Евгени Божанов дружески се прегърнаха и вдигнаха високо ръце над широките и признателни аплодисменти на фестивалната публика.

След антракта дойде ред и на ветерана на цигулковото изкуство – проф. Минчо Минчев и свободолюбивия прочит на пианиста Евгени Божанов, с тяхната ненадмината интерпретация на Соната № 10 от Л.В.Бетовен.

Знаменитият цигулар проф. Минчо Минчев излезе в бяло празнично сако и като голям майстор много изразително се държа и свири през цялото време.

Първа част на творбата започна много красиво и поетично и в двата инструмента.

Като цяло тази соната бе решена в по-лиричен план, а светло тържествените и приповдигнати щрихи бяха дозирани в балансираните партии на пианото и цигулката.

Публиката старателно слушаше и съвсем се задълбочи във втората част и химновото звучене на Adagio, с причудливите експериментални хармонични решения в музикалната тъкан.

Задушевно, съкровено и красиво, музикалното повествование остави незабравим отпечатък у слушателите.

Веднага свързано с втора част зазвуча Скерцото, със своя драматично раздвижен профил, в който инструментите „танцуваха“ и изразително се допълваха.

След тази контрастираща кратка и релефна част дойде ред и на финала, който озари с прекрасната си песенна тема ефирното пространство.

Вариационния принцип на развитие и богатата темпова драматургия и полифонични техники, обогатиха разностранно темата, представяйки я в различен ракурс.

Финалните акорди на сонатата отстъпиха възможност на публиката за изрази почитта и безмерното си удовлетворение от перфекционистите на сцената.

Под дъжд от ликуване и радостни аплодисменти, цветя и възторжени провиквания: „Браво!“, завърши празничната вечер с поклон от всички изявили се артисти.

Интеграл сонати за пиано и цигулка от Бетовен трета част показа: Световни шедьоври – на Световно ниво! Една истинска привилегия!

автор Татяна Капричева

снимки Росен Донев