Новата книга на професор Милко Коларов втора част
Книгата е събрала много дълбочина от живота и за живота, от изкуството и за изкуството. Като тембристи лайтмотиви преминават: красиви ретроспекции, обичта към всичко българско – природа, бит, празници, музика и творци, както и неувяхващата страст на композитора към литературата, както самият той споменава: „…имам католически брак с литературата, който не може да се разтрогва”.
„Езиковите скулптури” ескизно разсъждават и дават оценка за различни сфери на съществуванието – история, религия, политика, общественост, култура и изкуство. В тяхната калейдоскопичност на преден план изплуват събитията от близкото познаване на културния елит и емблематични имена от България от различните изкуства – учители и приятели на Милко Коларов.
С особена пристрастност, почетно място заемат и задълбочените разсъждения на автора за музикално-литературното богатство на Р.Вагнер, за музиката на Й.Хайдн; Л.В.Бетховен, Р.Щраус, А.Брукнер, Клара и Роберт Шуман, големият диригент Карлос Клайбер и съвременният френски композитор Анри Дютийо, обединени в ‘’Stretto из музикалната история’’. С умиление и обич са изпълнени литературните интермеци за неговите големи учители – Панчо Владигеров и Константи Илиев, а искряща топлота и преданост струи в „Трите малки портрета на литературни творци, направени от един музикант” за приятелите му: Светлозар Игов, Петър Алипиев и Радой Ралин.
Топлите и лични биографични моменти са по-камерни и интимно приглушени, в нежни и тихи нюанси… Много интересни са и мислите за киноизкуството, за големия талант на Невена Коканова и нелеката й съдба… Впрочем, на всякъде личат високата култура и големите познания на Милко Коларов в областта на различните изкуства – музика, живопис, театър, кино, литература, изпълнителство…
Висока художествена и литературна стойност, както и европейско звучене имат повечето откъси във втората част „Скъпи приятелю…”, където формата „нещо ката дневник” е заявена предварително. Фрагменти и щрихи от творчески проекти, спомени за П.Владигеров, както и тясната връзка на проф. М.Коларов с ММФ „Варненско лято” релефно кореспондират и с вградени интервюта, и лайтмотиви от първата част. Документалност и поетично-художествена реалност се смесват в творческа симбиоза и мисли за изкуството: „Изкуството не е и не може да бъде състезание. То дори не е публична изява, въпреки концертите и спектаклите, които се правят. Изкуството е самота. Човек бяга своя бяг сам, състезава се сам, със собственото си чувство за красота и хармония”.
Изключително впечатление прави абсолютно точният словесен автопортрет на Милко Коларов. Своеобразна телеграфична визитка на личността му е неговата кратка самооценка, с графичен дизайн: „Недоволен. Мечтаещ (някога). Трудолюбив (работлив). Максималист. Емоционален. Чувствителен.”
В първото приложение е поместен: „Послеслов към недовършена книга” от Светлозар Игов – без съкращения и поправки, който дообрисува образа на проф. М.Коларов и тяхното приятелство, съдържа много информативни съждения за изкуството, музиката и мисли за творбите и творческия процес на композитора.
Във второто приложение са поместени: стегнат биографичен анонс за проф. Милко Коларов, по-важните му произведения, книги, както и научни и почетни звания и награди. Последни щрихи добавят изказвания за проф. Милко Коларов от различни видни личности и печатни издания, а финалните акорди са два цитата от автора:
„.. Дали съм същият? Надявам се, че съм същият, непроменен. Или – ако трябва да го кажа по-точно – много време трябва да мине, за да заприличаш на себе си. Ако, разбира се, не се загубиш по пътя към себе си.”
„Вярвам в съдбата. Това е комплекс от събития, в които се разкрива нашето житейско призвание, присъствайки, макар и кратко, тук – на тази земя. Ако човек разбере своето призвание и почувства това свое висше предназначение, ако повярва в него и работи, тогава…тогава…”
Предстоят представянията на новата книга на проф. Милко Коларов – „Записки” в градовете Варна, Габрово, Шумен и София през лятото и есента на 2019г. Но читателите на „Култура всеки ден” имат привилегията първи да се запознаят с това музикално-литературно и документално издание. Както казва Панчо Владигеров: „Изкуството ражда изкуство!”, а творчеството продължава за неспокойния съзидателен дух на проф. Милко Коларов. Отдавна планирани (и дълго отлагани) са бъдещите му книги, на които ще бъдем свидетели. Една от тях – „Десетте години при Владигеров” – ще бъде посветена на големия композитор, пианист и педагог Панчо Владигеров и… на авторът – неговият последен и любим ученик – Милко Коларов.
автор Татяна Капричева
Харесване на това:
Харесвам Зареждане...
%d блогъра харесват това: