Антоанета Илиева интервю първа част

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Антоанета Илиева интервю първа част

Антоанета Илиева интервю първа част

Татяна Капричева: Представете се с няколко думи:къде сте учили, какво сте завършили?

Антоанета Илиева: Казвам се Антоанета Илиева и съм старши преподавател, както и ръководител на цигулковата група в НУИ „Д.Христов”-Варна. Като малка свирех на цигулка в Детската музикална школа в Шумен. КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Антоанета Илиева интервю първа част  Започнах на 6 години, а когато завърших 7-ми клас ме приеха в Музикалното училище в град Варна. И така-следвах в Музикалната академия в София. Там разбрах, че музиката е моето призвание. В досега ми с големите имена на българската култура разширих кръгозора си и реших, че трябва да правя, не само това, което мога, а и да го правя най-добре. После следва свирене, свирене-13 години в Държавна филхармония-Варна. Този период е изключителен в моята кариера. Тогава се канеха най-добрите диригенти от България, Европа и света. Това беше истинската школа за музика.

Татяна Капричева: Как избрахте преподавателската професия? Имаше ли дилема?КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Антоанета Илиева интервю първа част

Антоанета Илиева: Моята детска мечта се сбъдна! След много тежък конкурсен изпит бях назначена като щатен преподавател по цигулка в Музикалното училище. Още през първата година, моя ученичка спечели първа награда на конкурса „Св.Обретенов”. Не можах да повярвам. Но следващите години доказаха, че когато се работи професионално, с любов и упоритост, резултатите идват сами. Думите „работа” и „трябва” станаха смисъла на живота ми. И така-всяка година-конкурси, концерти, труд и амбиция.

Татяна Капричева: Колко поколения талантливи цигулари минаха през Вашите ръце?КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Антоанета Илиева интервю първа част

Антоанета Илиева: През това време имаше цигулари, които знаят какво искат. Заразяваха се един от друг, свиреха качествено и по много. На много от тях родителите са музиканти, на други-влюбени в музиката.

Татяна Капричева: Бихте ли открили някои имена?

Антоанета Илиева: Всички ученици са част от мен-моя живот. Това са Рая Караиванова-завършила в Швеция, с тамошна стипендия. Кирил Илиев-Германия, Боряна Попова – САЩ, Недялко Топалов и Ралица Ангелова-Виена, ИваИванова – Гран Канария, Стоимен Пеев-солист, камерен оркестър „Софийски солисти”, Рустам Губкин – Кралски колеж, Лондон. Много са… Сигурно изпускам много имена. Но те са ми в сърцето.КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Антоанета Илиева интервю първа част

Татяна Капричева: Кои награди – Ваши лични или на Ваши ученици са Ви най-скъпи?

Антоанета Илиева: Най-скъпата и най-ценна награда за мен е, когато мой ученик отиде да следва при именит професор. Телефонът ми зазвъни и аз виждам, че е от чужбина. Отсреща се чува радостен КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Антоанета Илиева интервю първа част  глас: „Госпожо, професорът ми каза специално да Ви поздравя и да Ви кажа, че сте ми преподавали прекрасно! Много малко се налага да ми показва! Научили сте ме да свиря! Благодаря Ви!” Ето, на това му казвам „външно оценяване”. Иначе всички награди са ми скъпи. Като погледна грамотата, се сещам колко труд са хвърлили детето, учителят,семейството, без чиято подкрепа не може.

Успехите на учениците са и успехи на преподавателя. Имах интересен случай и искам да го разкажа. На касата на супермаркета съм. Наближава началото на учебната година и оглеждам скрито пособията, които хората са купили. Телефонът ми звънеше, но не се интересувах кой е. В шумотевицата едва ли ще се разбера. Е, накрая отворих. Младежки глас ми каза, че се обажда един от секретарите на президента. Ужасена, затворих телефона. След третия път разбрах, че президента ме кани на среща. КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Антоанета Илиева интервю първа част  Ако някой ми бе казал, че изпитва „смесени чуства”, нямаше да разбера какво е. Сега бях объркана. Чудех се за какво съм му притрябвала на президента…Е, мислех си, че е жестока шега. Най-накрая, на спокойствие се изяснихме. И-да, отидохме аз и Рустам, който току-що беше взел поредната първа награда. Бяхме поканени специално в Гербовата зала. Там президента ни благодари за труда и таланта. Аудиенцията приключи с неформални разговори, поздравления и благодарности. Министърът на културата ни връчи почетна грамота. Бях много поласкана.

автор Татяна Капричева

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

36 ÷ = 9