Васил Пенчев интервю първа част

Васил Пенчев интервю първа част

Татяна Капричева: Представете се с няколко думи: Къде сте учили, какво сте завършили?

Васил Пенчев: Здравейте. Казвам се Васил Пенчев, художник и преподавател по живопис и рисуване в НУИ „Добри Христов“ – Варна. Живея във Варна. Средното си образование получих в НУИ „Добри Христов“, специалност живопис, а висшето в Национална Художествена академия в София в класа на проф. Десислава Минчева и проф. Ивайло Мирчев отново специалност живопис.

Татяна Капричева: Как избрахте това изкуство за Ваш житейски и професионален път?

Васил Пенчев: Трудно е да се каже как точно, но явно така е трябвало да стане. Хората се увличат от различни неща, устроени са по различен начин и това е нормално. Харесваше ми да рисувам, намирах смисъл в рисуването и това явно продължава и до днес.

Татяна Капричева: С какво Ви привлече преподавателската професия? С какво Ви обогати?

Васил Пенчев: Първо бях привлечен от училището, което аз завърших, а сега имам честта да преподавам в него. Мисля че е чудесно място, където учители и ученици имат свободата и условията да работят заедно по един по-различен начин от стандартните учебни заведения. Обогати ме самото общуване с ученици и колеги с различни характери, различни начини на мислене и гледни точки, не само за изкуството. Трудно е да се каже, кой научава повече, учителят или ученика.

Татяна Капричева: Кои Ваши препоръки към възпитаниците Ви смятате за най-ценни?

Васил Пенчев: Още като ученик на един от пленерите присъстваше известния варненски маринист Иван Георгиев. В Разговор с него запомних, че най-важното е да обичаш да рисуваш. С времето разбрах, че любовта наистина е най-силната творческа сила. Изкуството е сложно нещо, няма точна рецепта за успех, но мисля че любовта, трудолюбието и организираността са качества, които биха помогнали на учениците ми по техния път. Старая се да им го напомням често.

Татяна Капричева: Свобода или отговорност в изкуството?

Васил Пенчев: Изкуството обича свободата, то има нужда от нея. Ограниченията идват от личния дефицит на възможности на всеки, който се занимава с изкуство. Зависи на кой, колко е дадено. Всяка картина, скулптура не е просто продукт, чиято цел е да украсява дадено помещение. Смятам, че нещата са по-дълбоки и чрез тях могат да се провокират различни чувства, настроения, гледни точки и идеи. В този смисъл свободата предполага и отговорност.