Разговор с Петър Мавров втора част

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Разговор с Петър Мавров втора част

Разговор с Петър Мавров втора част

Татяна Капричева: Как възникна идеята за написването на книгата „Тенорът Стоян Коларов”?

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Разговор с Петър Мавров втора част  Петър Мавров: Така, по този път на работа с архивните материали, допълвайки като в мозайка с още и още неизвестни страници към написаното от други автори, стигнах и до проекта за написване на книга за творческия път на сцената на един позабравен тенор  от историята на оперетното и оперното изкуство в България – Стоян Коларов. Изградил и доказал себе си най-рано като драматичен артист, после певец на оперната и оперетната сцена в първите частни оперетни театри, тенор с бляскава кариера през 30-те години в Загребската опера, солист и в Софийска опера Стоян Коларов изиграва над 90 роли, участва в първите филми на родната кинематография (един от е тях – „Изпитание“ -първият художествен филм в българското кино,   представен на биенале във Венеция), режисира и поставя заглавия в няколко оперетните театри извън столицата в края на кариерата си. Днес е почти неизвестен, освен на малкото останали живи ценители на оперетата от една отминала епоха на музикално-сценичното изкуство (от 30-те до края на 50-те години), които са го слушали и пазят спомена за очарованието на гласа и за присъствието му на сцената.

Написването на книгата беше като че ли по-лесната част. Но издаването ѝ почти ме отказа от следващ опит да създам книга.  Само професионалната подкрепа на Стефанка Георгиева  – професор в Тракийския университет, музиковед с принос в различни области на историческото музикознание, ме държеше над решението да не изоставя написаното. Тя стана и редактор на книгата. Благодарен съм ѝ за всички идеи и насоки докато излезе от печат написаното от мен, и за представянето на книгата ми на читателите на „Музикални хоризонти“ (бр. 9 от 2020 г.) Засега не предвиждам нещо повече от това поради настъпилата пандемична обстановка.

Татяна Капричева: Педагогиката преди и сега?

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Разговор с Петър Мавров втора част  Петър Мавров: Педагогическата ми работа започна в 1977 г. с часове по „Музикална литература“ и „История на музиката“ в Средното музикалното училище във Варна, отначало като лектор, а от 1982 и като редовен преподавател. Както споменах, вече имах пример за подражание и насочен интерес още в ученическите ми години от моя учител Милко Димитров. И за да не се повтарям искам да обобщя. Работата ми като учител не е била нито лесна, нито монотонна. В първите години допуснах и грешки в разбирането на ученическата индивидуалност, и то при ученици с по-особени характери, които и до днес сигурно не могат да ми простят, че съм изисквал, без да разговарям с тях, за това което ги вълнува, без да вляза в техния поглед за света, за музиката и т.н. Това бързо го преодолях с натрупване на опит. Все пак съм длъжен да го споделя. От друга страна, още в първите часове, винаги съм улавял желанието за знания от страна на друг тип ученици в аудиторията на класа – търсещи и можещи да трупат знания, да анализират. Бях истински щастлив и горд, когато ме питат и искат да научат повече или да разрешат някакъв проблем в прочетеното. А обема на материала е огромен – от Орфей до „Златния Орфей“, както обичаме да се шегуваме. Моите интереси в музикознанието ги споделях , някак си интуитивно, без да искам, в няколко на брой  таблá, наредени в коридора до учителската стая  на училището и озаглавени: „Изложба с архивни материали от музикалното минало на Варна“, по повод годишнини на училището или на неговия патрон Добри Христов.КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Разговор с Петър Мавров втора част

Музикалните илюстрации в часовете също представях с все по-нови методи. Започнах учителската си кариера с грамофонните записи, а завърших  с линкове от Yotoube за слушане на музика. Направих и конкурс по „История на музиката“ под заглавие „Аз знам повече за класическата музика“ (2013 г.). Всички колеги ме подкрепиха. Имахме идеи с Лилия Крачева (1957-2019) – също прекрасен колега, напуснала ни толкова неочаквано, да направим и национален конкурс по същия модел за всички музикални училища в страната.

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Разговор с Петър Мавров втора част  В 2014 година, в началото на месец септември бях на гости при семейството на дъщеря ми Жанета Маврова –цигуларка и член на състава на Louisiana Philharmonic Orchestra в Ню Орлеанс (САЩ), където се запознах с диригента на Младежкия симфоничен оркестър към Университета Loyola Жан Монтес. Той ме покани да изнеса лекция. Темата беше много обща „Историческото развитие на музиката“. За мен тази покана за лекция в престижен американски университет, макар и инцидентно получена, се оказа един вид моята последна награда (бях си подал вече документите за пенсиониране) с едно по-различно удовлетворение за целия период на преподаването ми. Изнесох я така, както бих направил пред моите ученици. Дъщеря ми превеждаше. Получих аплодисменти, изказаха ми благодарност на почти всички европейски езици. Бях много развълнуван и до днес няма да забравя усещането, че нещо от практиката си като учител съм оставил някъде толкова далече от мястото, където премина съзнателния ми живот, и това е било оценено като нещо добро.КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Разговор с Петър Мавров втора част

Татяна Капричева: Няколко думи за проекта „Art Stars” и Вашето участие там?

Петър Мавров: В последните 5-6 години съм настроен повече да помагам в осъществяването на практически идеи, свързани с представяне на музикалното изкуство на сцена. Съпругата ми, Мила Маврова, известен вокален педагог инициира провеждане на вокален международен конкурс в 3 категории: „Поп пеене“, „Класическо пеене“ и „Народно пеене“. Така се появи „Art Stars – Звезди на изкуството“. Не искам да си приписвам заслуги. Участвам в организацията и подкрепям инициативите. Конкурсът е известен с 5 издания, 2015 г.- 2019 г.,  има официална страница в интернет и достатъчно информация за него.

Татяна Капричева: Какво ще пожелаете на читателите на „Култура всеки ден” от позицията на вашата 70 годишна лична и творческа история?

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Разговор с Петър Мавров втора част  Петър Мавров: Пожелавам на всички млади колеги, преподаващи и изучаващи музикалната история да бъдат аналитични, да отговорят на предизвикателствата пред историческата наука със смели идеи, опрени на най-солидните концепции в нея, да откриват нови факти и за творчество, и за личности. На колегите от моето поколение  – да се обединим около нови, работещи идеи за съхраняване и изучаване на музикалните архиви, и да даваме кураж.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 × 3 =