Разговор с проф. Милко Коларов

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Разговор с проф. Милко Коларов

Разговор на Татяна Капричева с проф. Милко Коларов по случай неговата 75 годишнина

Татяна Капричева: Здравейте, проф. Коларов. Честита 75-годишнина!

Татяна Капричева: Какво Ви натъжава и какво Ви дава сили и творчески импулс от позицията на Вашите 75 години?

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Разговор с проф. Милко Коларов  Милко Коларов: Много неща ме натъжават и все по-малко неща ми дават „сили и творчески импулс”, както Вие сте написали, от позицията (?!) на моите 75 години – колко бързо минаха годините!!!

Татяна Капричева: Как се отразява пандемията на творец като Вас?

Милко Коларов: Както на всички хора – страхуваме се, стараем се да бъдем дисциплинирани, слушаме от сутрин до вечер най-различни неща (и много глупости – огромна говорилня), като се надяваме всичко това да свърши някой ден, хората да се успокоят и да си вършат работата – кой каквато и колкото има.

Татяна Капричева: Разкажете за новия Ви сборник с хорови песни?

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Разговор с проф. Милко Коларов  Милко Коларов: Ето нещо, което ми даде „сили и творчески импулс” – за което ме питахте. Този доста обемист сборник „Хорови и солови песни” ме зарадва много. В него има мои песни още от 1959 година, до днес. На корицата чудесно стои картината на големия български художник Стоимен Стоилов – „Изгрев”. Уводните думи са от Теодора Павлович, Елена Пушкова, Дарина Кроснева – великолепни български хорови диригенти и актрисата Славка Славова (мир на праха ѝ). Аз съм много благодарен на издателство „Славена” за голямото внимание, усилията на всички и чудесният резултат, който се получи. Твърдя го уверено!

Татяна Капричева: Работите ли върху нова творба или творчески проект? Кога и къде да очакваме техните премиери?

Милко Коларов: Да, работя върху нова творба. Тя ще бъде кратка – 16/17 мин. – Концерт (Сонатина, Бавно движение, Бързо движение) за Баскларинет, малък щрайх, четири дървени духови инструменти, тромпет и пиано. Този концерт се осъществява в партньорство на „Елит Проджектс Мениджмънт”, ММФ „Варненско лято”,  Национален фонд „Култура” и ще бъде изпълнен (живот и здраве) за първи път на 10 октомври тази година, в рамките на фестивала „Варненско лято“, може да се нарече и „Варненска есен” заради пандемията. (Дано само да не стане „фестивал” от Гергьовден до Димитровден, че даже и до дядо Коледа.

Татяна Капричева: Да очакваме ли това лято голям юбилеен авторски концерт?

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Разговор с проф. Милко Коларов  Милко Коларов: „Голям юбилеен авторски концерт” ми звучи много тържествено, а пък аз не виждам нищо тържествено в това човек да стане на 75 години. Този концерт на 10 октомври, за който стана дума, е достатъчен. Ще бъдат изпълнени: една по-малко известна творба на Панчо Владигеров – „Дивертименто”, която аз направих за струнен оркестър, моят концерт за Баскларинет, със солист Мартин Чоров – от Симфоничния оркестър на БНР, и накрая Солмажорната „Меса №2” от Франц Шуберт, с два чудесни хора, които (Слава Богу!) запазиха своето високо изпълнителско равнище – Хора на Варненските момчета и младежи, с диригент Дарина Кроснева – Стаменова и Детския хор „Добри Христов”, с диригент Галина Станишева. В месата ще вземат участие и трима солисти от Варненската опера. Произведенията ще бъдат изпълнени от „моя” оркестър „Симфониета”, който създадохме с прекрасни колеги преди вече почти 20 години.

Татяна Капричева: Кога ще имат своето първо изпълнение „Четири мадригала за смесен хор” по текстове на Салваторе Куазимодо?

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Разговор с проф. Милко Коларов  Милко Коларов: Аз работих дълго, дори няколко пъти започвах и съвсем отначало тези песни (могат да се нарекат и поеми) по стихове на големия италиански поет – Нобелист – Салваторе Куазѝмодо. Блестящият превод на Драгомир Петров ми помогна много – „Далечна зима”, „Вятър в Тѝндари”, „…Славейчето, дето пееше пред всеки залез”, „Уличка.Бе някога” – това са заглавията на песните, като някои заглавия не са същите при стихотворенията. За съжаление, тези Мадригали (песни, поеми – както искаме можем да ги наречем) станаха много трудни. Казвам за съжаление, защото все по-малко български хорове се залавят с нещо трудно, проблемно. Е, имам някакви предварителни разговори с две великолепни камерни вокални формации от чужбина, които са изпълнявали и други мои работи. Ще видим, не знам какво ще стане.

Татяна Капричева: Какъв е пътят на изкуството от тук нататък, според Вас?

Милко Коларов: Това е много сложен въпрос. Труден ще бъде пътят на изкуството (изкуствата) и ще става все по-трудно да се измъкнем от тази нечиста дупка, в която ни натикаха разни бодряци – някои нарекоха това, което се случи – „тайфуна на разюзданата посредственост”. Впрочем, по възрастови причини моето поколение едва ли ще участва в това, което предстои – просто няма да ни има. Тогава какво да коментирам. Желая успех.

Татяна Капричева: Чувствате ли се благословен от съдбата?

Милко Коларова: Вижте, аз имам една солова песен за нисък глас и пиано, която съм написал някъде през 70-те години, по текст на поета Веселин Ханчев – „Имам всичко”, е заглавието на  песента, и завършва така:

„…Имам всичко.

Имам вас благословени мои спомени.

Останете, за да оживея.

Страшно ще е ако вас ви няма,

О, благословени мои спомени…”

Дано да съм отговорил на този въпрос.

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Разговор с проф. Милко Коларов  Татяна Капричева: Какво ще пожелаете на читателите на „Култура всеки ден”?

Милко Коларов: На читателите на „Култура всеки ден” желая здраве и успешни, верни решения. Изкуството не трябва да загуби своята почтеност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

− 5 = 1