Панорама – Варненско лято 2023 пета част

Панорама – Варненско лято 2023 пета част

Следващата концертна изява бе от панела Симфонична музика и се пренесе на 03.07.2023г. в зала 1 на ФКЦ Варна. Представена бе програма от немска и австрийска музика из творчеството на композиторите, Моцарт, Менделсон и Бетовен. Софийска филхармония затвърди по един категоричен начин присъствието си в концертния афиш на ММФ „Варненско лято“ 2023г., под диригентското ръководство на Щефан Фрухт, (Германия), със солист Венцел Фукс, (Австрия) – соло кларнетист на Берлинска филхармония.

Празничната атмосфера бе на ниво и нетърпеливите слушатели изпълниха залата. Първо бе презентирана увертюра „Хебриди“ от Феликс Менделсон Бартолди. Веднага след като концертмайсторът настрои оркестъра се появи с бодра крачка и излъчване на манекен Маестро Фрухт. Публиката затаи дъх и се заслуша в музиката.

Диригентът ръководеше вдъхновено оркестъра и педантично отразяваше всеки детайл в партитурата, импулсирайки филхармониците. В резултат на това звуковата картина се изгради великолепно, с много релеф и разгърнати симфонични кулминации. След тринадесетминутното прелестно изживяване, чудесно интерпретираната и изсвирена творба бе сърдечно и уважително аплодирана.

Веднага след това на сцената излязоха енергично, под дъжд от топли ръкопляскания Венцел Фукс, кларинет и Диригентът – Щефан Фрухт. Бе представен Концерт за кларинет и оркестър в ла мажор КV 622 от В. А. Моцарт. С лекота и съвършена техника, с фин, ефирен тон, солистът буквално превзе публиката и я подчини на своя професионализъм. Бе демонстриран образцово искрящият виенски класицизъм.

Оркестър и солист си партнираха великолепно, а маестро Фрухт координираше всички звена, обогатявайки интерпретацията с още прелестни детайли. Толкова смелост, пъргавина и атрактивна изящност бе показана в този концерт, с изобилстващо настроение, класически заряд и брилянтна лекота, че публиката не искаше да се разделя с музикантите и дълго ликува и аплодира на крака изпълнителите.

След антракта прозвуча и Симфония №7 оп. 92 от Л. В. Бетовен. Тук бе в стихията си маестро Фрухт и „запали“ в пряк и преносен смисъл  в огнена интерпретация филхармониците. Атрактивното му дирижиране държеше в тонус и оркестрантите и публиката, която се наслаждаваше на великолепното свирене на състава.

След възторжената и ритмична първа част, с много релефни контрастни динамики, втората част впечатли  с вътрешния си дух, с отмерената си маршова стъпка и големите звукови амплитуди. Третата част донесе бързина и танцувалност, с още по-атрактивно дирижиране на маестрото, а четвъртата част освежи звуковото пространство с фанфарност,  празничност и тържествен апотеоз. Арка от аплодисменти, озарени лица и ликуващи усмивки – това бе един истински музикален подарък за фестивалната публика.

На 04.07.2023г. от 19.00ч. в Аулата на Икономически университет във Варна се проведе един друг уникален по своята същност и също толкова вдъхновяващ концерт. Това бе съвместната продукция на Мишел Деньов, кристален орган (Франция) и Квартет на националната филхармония на Белгия, в състав: Мисако Акама, цигулка, Жаклин Прейс, цигулка, Марк Сабах, виола и Дмитрий Силвиан, виолончело.

Дългата и изтощителна програма, в рамките на два часа и половина включваше самостоятелни и съвместни изпълнения на музикантите, Изявата започна на затъмнена зала със соловото изпълнение на Мишел Деньов с творбите „Гимнопедия 1“ от Е. Сати и трилогията авторските пиеси за соло кристален орган на М. Деньов – Lolie-Sillage-Dancing drops.

Самият инструмент кристален орган имаше странна и загадъчна визия и допълни с космическия си, вълшебен звук атмосферата в залата. Трите метални, с различна големина резонатори, усилваха звука на своеобразните „клавиши“ (кристални тръбички), които се привеждаха в трептение, чрез „триене“ посредством вода и мануална техника. Изискваше се бързина, ловкост и прецизност, дори в бавните части за да се улучат тези прозрачни тръбички, между които имаше разстояния.

Мишел Деньов, свиреше наизуст и на моменти със затворени очи и много добродушно и благосклонно приемаше ръкоплясканията между частите, отговаряйки с хумор на английски език. Богато и чистосърдечно аплодиран от публиката, музикантът благодари, премести кристалният орган и покани на сцената своите колеги от квартета.

На сцената се появиха, млади, дръзновени хора, пълни с енергия и ентусиазъм и засвириха още толкова вдъхновено и възторжено струнен квартет №3 (оп.44 №1) от Менделсон. Това произведение много им отиваше и отговаряше на техния темперамент. Музицираха стройно, цветно с забележителни фрази и нюансировки, с невероятна, красива комуникация помежду си – истинска слухова и визуална наслада за публиката.

Всички изпълнители в струнния квартет осъзнаваха перфектно функциите си във всеки един момент, преливайки непрекъснато в бързо сменящата се музикална картина в „солистични“ или „оркестрови“ роли, рисувайки с релефен щрих, фраза и творчески заряд художественото цяло. Бурни аплодисменти и викове „Браво!“ за тези магнетични и завладяващи музиканти заляха залата от всички страни.

Публиката нямаше търпение да свърши антракта и отново да се срещне със своите любимци. Музикантите се приготвиха да изпълнят следващото произведение от програмата – Йозеф Йонген – две серенади за струнен квартет (Serenade tender и Serenade dramatique). Пиесите бяха чудесно конструирани, с полет, порив и възможност за изява на всеки инструмент от състава.

Бяха атрактивни, с по-съвременна звучност, която завладяваше и насищаше пространството с богата палитра от душевни преживявания. Музикантите бяха и артисти и магове в своето експресивно въздействие и откриха и излъчиха много повече красота, отколкото други изпълнители биха намерили в това произведение. Безкрайните метаморфози на инструменталистите, накараха публиката да  избухне в екзалтирани аплодисменти.

Междувременно излезе отново и М. Деньов, който приближи кристалния орган за съвместните изпълнения в програмата. Това бяха: М. Равел „Павана за една инфанта“ посветена на принцеса Полиняк (транскрипция на Мишел Деньов за кристален орган и струнен квартет) и две пиеси от М.Деньов – „Anantara“ и „Memoires de Jade“. Удивително приказно и красиво прозвуча, с много нежност и топлота музиката на Равел с тези меки тембри (щрайх и кристален орган) – това бе тихата кулминация на вечерта.

Бяха поднесени цветя на артистите малко по-рано от необходимото, но те ги приеха благосклонно и концертът продължи с последните пиеси, които бяха философско съзерцателни и проникнаха в микрокосмоса на всеки един от присъстващите, с призив за Мир и Любов. Музикантите дълбоко развълнуваха фестивалната публика, със своя дълъг и проникновен концерт, с очарователната си музика и обаятелно присъствие. Затова бяха сърдечно и възторжено аплодирани.

автор: Татяна Капричева

снимки: Росен Донев