Панорама – Варненско лято 2023 шеста част

Панорама – Варненско лято 2023 шеста част

На 07.07.2023г. от 21.00ч. на Основна сцена на Държавна опера Варна (вместо в Летен театър, поради неблагоприятна метеорологична прогноза за деня) се състоя премиерата на операта „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек. Изявата бе колаборация между форматите на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летен театър.

Творческият екип бе в състав: диригент Павел Балев, режисьор Вера Немирова, хореография Анна Пампулова, сценография и костюми Димана Латева, художествено осветление Даниел Йовков, диригент на хора Надежда Маккюн, асистент диригент Петър Тюлешков, с участието на ВДЮО при ЦПАР – ОДК, с диригент Ганчо Ганчев.

В главните роли се изявиха: Илина Михайлова, в ролята на Лисичката, Мария Павлов като Лесичокът, Иво Йорданов бе Лесничея, Силвия Ангелова се превъплъти в два образа Жената на лесничея и Кукмявката, Пламен Райков се изяви като Учителя, Евгений Страшимиров изгради образите на Свещеникът и Язовецът, Бракониерът Хараща бе Венцеслав Анастасов, Кръчмарят Пашек се изигра от Сергей Трапезников, Госпожа Пашенкова, кръчмарка бе Галина Великова, Стелианна Михнева, се превъплъти в образите на Пепик и Малката лисичка, а София Розберг бе Франтик, Артьом Артюнов бе Петелът, Радинела Василева се изяви в два образа Кокошката и Сойката, Надежда Радкова изигра Совата, Калина Жекова бе в ролята на Кълвач, Лев Караман като Комар, Щурец бе София Янева, Скакалец Мария Михайлова, Жаба София Розберг, Водно конче Тиана Валериева, и цяло съзвездие от Лисичета: Яна Божкова, Наталия Стоянова, Елина Захариева, мая Георгиева, Белослава Атанасова, Малена Златева, Ирина Христова, Габриела Грозева, Ирина Менделева, Адриана Николова, Рая Кирин и Христомир Христов.

Големият творчески състав продължи: с Оркестър и хор на Държавна опера Варна, с концертмайстори Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев, асистент-режисьор Димитър Левичаров, помощник-режисьори: Грета Атанасова и Вероника Минкова и корепетитори: Руслан Павлов, Соси Чивчиян, Юлия Росинец и Димитър Фурнаджиев. Трите действия на операта преминаха без прекъсване, което бе в интерес на драматургичното действие и за по-непосредственото възприемане на художествената цяло от публиката. Направиха впечатление рисуваният декор и цветните костюми, които анонсираха бързо и недвусмислено типажите.

Певците бяха мулти фукционално натоварени и имаха много задачи: мизансцен, актьорска игра и заетост в преподреждането на елементи от декора. Това създаваше комфорт на сцената и плавно преминаване към следваща картина, както и „филмова“ непрекъснатост на зрителското възприятие. В драматургията на операта бяха заложени две успоредни линии човешкият и животинския свят, които непрестанно се преплитаха, а главната идея бе изпълнена с дълбок хуманизъм и пантеистичност.

Всички процеси на „философската приказка за живота“ на Яначек минаваха и рефлектираха, през образа на Лисичката и чрез отношенията й с останалите персонажи. Затова реакциите и чувствата на героите – респективно на публиката – бяха многопосочни и търпяха множество интерпретации. Имаше хора, които си тръгваха от спектакъла, други които бурно аплодираха и такива, които останаха със смесени чувства… но това е изкуството – предлага пълна гама от усещания и всеки се припознава или не в тези процеси и емоции.

Гъстата събитийност и динамика се сменяха с по-лирични, а на моменти и с натуралистични епизоди. Музиката бе силно въздействаща със съвременно звучене и дисонанси и с много трудни за изпяване вокални партии. Речевите характеристики чрез откъслечни фрази между персонажите допълнително усложняваха и без това трудната за изпълнение партитура.

Истинско предизвикателство бе и обхващането на огромния изпълнителски състав. Публиката беше едновременно шокирана и преизпълнена, но въпреки това задълбочено се опитваше да изследва произведението. Илина Михайлова изгради великолепно образа на пъргавата, остроумна и добродушна Лисичка, която прие и изживя съдбата си. Ролята й изискваше много енергия и издръжливост, които тя показа и неминуемо спечели овациите на присъстващите. Характерни и ярко различаващи се персонажи направиха и Лесничеят (Иво Йорданов) и Хараща (Венцеслав Анастасов), които движеха повествованието към драматичната развръзка.

Силно впечатление направиха нежната вокализация на хора зад сцената и лиричният дует на Лисичката и Лесичокът. Горската сватба бе режисирана в шаржова светлина, но създаде празничност и изтръгна аплодисментите на публиката. Комичен ефект постигнаха в различни епизоди Петелът и кокошките, както и мъжкият хор и героите по хавлии в банята.

Преплитаха се в режисьорското виждане и елементи от оперетата и мюзикъла, имаше и детайли като запалена цигара, дим и изстрели с халосни патрони за по реалистично въздействие. Адмирации заслужава и младежкия състав, който изпъстри със свежестта и ентусиазма си сцената, сърцато пресъздавайки ролите и масовките си.

В крайна сметка драматургичната фабула извади есенцията на художественото произведение: Carpe Diem („Живей за мига!“). Премиерата завърши с много звучни аплодисменти за целия изпълнителски състав, който успя да се справи с една сложна задача и да представи едно ново произведение пред варненската общественост и фестивалната публика.

Поименни адмирации получиха всички артисти от творческия екип, както и тези които бяха зад кадър излязоха под светлините на прожекторите. Бяха поднесени цветя от името на Иван Портних, кмет на Варна и Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна. Радост, удовлетворение и озарени усмивки от постигнатото се смесваха с празничните фойерверки на ръкоплясканията.

автор: Татяна Капричева

снимки: Росен Донев