Любомир Александров – интервю

Любомир Александров: Здравейте! Казвам се Любомир Александров. Роден съм и живея в гр. Варна. Завършил съм НУИ „Добри Христов“ – Варна, Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“ и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – София. Дипломиран тромпетист, педагог и диригент.

Татяна Капричева: Как се разви по-нататък Вашия професионален път?

Любомир Александров: Професионалният ми път до тук се развива в три направления. Като тромпетист, завръщайки се след известен период в чужбина започнах работа в Шуменска филхармония, в последствие и в Представителния духов оркестър на Военоморските сили в гр. Варна, където работя и до днес. Освен това съм участвал в концерти и постановки на повечето оперно-симфонични състави в България. Изявявал съм се и като солист на редица оркестри, сред които Варненска и Шуменска филхармонии и орк. „Симфониета“ град Варна. Педагогическият и диригентският ми път започнаха заедно – след покана да ръководя Детско – юношеския духов оркестър „Дико Илиев“ в град Дългопол. Благодарение на този оркестър се престраших да погледна отвъд плахата идея да уча дирижиране и да превърна тази си мечта в действие. В последствие, непосредствено преди дипломирането си, получих възможност да поема ръководството на духовия оркестър към НУИ „Добри Христов“ гр Варна, като същевременно с това имах шанса да дирижирам симфонични концерти с оркестрите в Шумен и Пазарджик.

Татяна Капричева: Как избрахте преподавателската професия – какво Ви провокира?

Любомир Александров: Идеята да преподавам отлежаваше доста дълго време в съзнанието ми. Всъщност в ученическите си години приемах педагогическата професия като изключително сериозна и отговорна задача, имайки пред себе си примера на моя преподавател по тромпет – г-н Иван Илиев, един изключително всеотдаен, педантичен, търсещ перфекционист. Самата мисъл, че съдбата на деца ще зависи от моите действия, компетентност и личностни качества, както и ширещите се клишета описващи днешните деца като трудни, незаинтересовани, арогантни и прочее, до някъде всъщност ме плашеше. Дали случайно или не – дойде първия ми досег с децата – образователната програма „Фортисимо в клас“ в гр. Шумен. Влизайки в часовете по музика и докосвайки се физически до класната стая, се почувствах изключително комфортно. Увереността и желанието ми да предам своята емоция на децата се повишиха, а те, като че ли усетиха това и взаимно се забавлявахме искрено и непринудено. От този момент нататък ми беше ясно, че желая да работя с деца. Освен страст и желание, бях длъжен да бъда достоен пример,  като можещ и знаещ професионалист, но и като човек. Изхождайки от личната си кауза в живота за борба с посредствеността и неправдата, мой основен дълг към учениците е да ги подготвя максимално добре за предстоящите им битки в живота. Бих желал да им предам освен професионалните си знания, своите непримиримост, всеотдайност и трудолюбие като основни ценности, предхождащи успеха. Както и вярата, че можещият, трудолюбив човек винаги ще получи справедлива отплата за вложения труд, понеже всеки в живота се сблъсква с безнравственост, подлост, лицемерие и завист – оръжията на посредствените хора, които опитват да властват над тези, който биха ги превъзхождали. Срещите и ударите от тях са болезнени и единствената застраховка срещу това са самоусъвършенстването, вярата в собствените способности и увереността, че когато си добър в това, което правиш, ще бъдеш и успешен и уважаван човек. Главно това ме провокира. Отговорността към обществото да бъдат подготвени можещи, трудолюбиви и отговорни вместо самозвани и безнравствени личности.

Татяна Капричева: Кои са Вашите най-скъпи награди: лични, колективни или на Ваши ученици и защо?

Любомир Александров: Най-скъпата ми награда е първата – с Духовия оркестър на гр. Дългопол, от фестивал в гр. Велико Търново през 2019 г.

Татяна Капричева: От кога ръководите Представителния духов оркестър към НУИ „Д.Христов“ Варна?

Любомир Александров: Историята ми с Духовия оркестър към НУИ „Добри Христов“ започна още в ученическите ми години. В последствие закрит, на мен се падна честта и отговорността да съдействам за възстановяването на оркестъра. В последствие ръководството на училището ми даде възможността да бъда диригент на състава, за което съм изключително благодарен, понеже вярвам и усещам, че открих най-доброто място, което бих желал за професионалната си реализация. Моето място. Вече трета година така.

Татяна Капричева: Какви участия имате с него?

Любомир Александров: Само за последната година с оркестъра реализирахме множество изяви. Освен като постоянни участници в творческия календар на училището и концертите към фестивала „Варненско лято“ насочени към подрастващата публика, взехме участие в 50-годишнината на детска градина „Мечо Пух“ гр. Варна, откриването на туристическия сезон в КК „Св. Св. Константин и Елена“, водихме шествието при откриването на международния хоров конкурс „Проф. Георги Димитров“ гр. Варна, както и на нас се падна честта и отговорността да водим манифестацията по случай 24-ти май.

Татяна Капричева: Какви са Вашите творчески планове и проекти с този състав?

Любомир Александров: Творческите ни планове са свързани на първо място с подготовкта на голям обем произведения, сред които бойни маршове, българска музика, както и няколко адаптации на класическа, съвременна и филмова музика. Предстоят ни няколко интересни изяви, които все още са на ниво устна договорка, поради което за момента бих бил умерен в афиширането им.

Татяна Капричева: Към какво се стремите в художествен и творчески план?

Любомир Александров: На първо място се стремим към постоянно усъвършенстване на оркестъра. Разучаване на нови, разнообразни произведения, както и постоянно преговаряне и доизработване на вече съществуващия ни репертоар. Целта е учениците да се доближат максимално близо до нивото на професионалните състави, част от които ще бъдат в близко бъдеще.

Татяна Капричева: Какво е приложението и приносът на духовите оркестри в България и в културното пространство, според Вас?

Любомир Александров: Духовите оркестри имат фундаментално значение в музикалното развитие и създаването на теадиции в следосвобожденска България. В началото, непосредствено след освобождението това са били военните духови оркестри, които са били създадени предимно от чуждестранни музиканти и диригенти – главно чехи. По време на войните за национално обединение оркестрите са били на фронта с цел повдигане бойния дух на армията. Не случайно там се раждат и някои от най-бележитите творби за духов оркестър – бойни маршове и народна музика. В следвоенните години, когато България губи правото си на редовна армия, тези музиканти са принудени да търсят препитанието си извън военните структури, което допринася за създаването и развитието на множество състави. В днешни дни почти всички областни градове имат щатен духов оркестър, без който не минава нито едно общоградско мероприятие – празнично или развлекателно. Изпълнявайки произведения от класическата, фолклорна и съвременна музика, духовите оркестри справедливо заемат високо място в развитието българската музикална култура.

Татяна Капричева: Какво ще пожелаете на читателите на „Култура всеки ден“?

Любомир Александров: На първо място бих пожелал, разбира се – здраве! Да бъдем по-добри един към друг, да търсим хубавото, красивото в себе си и в другите и да не се боим от провалите – с тяхна помощ се изправяме още по-силни!

снимки: личен архив