Страцимир Павлов – интервю

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Страцимир Павлов - интервю

Страцимир Павлов – интервю

ТК: Споделете за предпремиерата на мюзикъла „Дух“! Чия беше идеята за тази постановка?

СП: Предпремиерата на мюзикъла „Дух“ мина на 5-ти и на 6-ти април с два спектакъла на Основна сцена във Варненска опера. Идеята за тази постановка беше моя. Ангажиментът за намиране на нови заглавия става все по-тежък и все по-труден. Във Варна, преди 10-11 години, не се правеше мюзикъл изобщо. Това беше жанр, който не беше познат в града, даже беше нарочен като лек, комерсиален и незначителен, от тогавашните оперни музиканти и симфониците, но в последствие (последните 10 години) ние направихме 22-23 заглавия и мюзикълът се наложи като традиционен жанр във Варна. Има хора, които наричат нашия град – „Варна – столица на мюзикъла!“, и в това има голяма истина, защото няма друг театър в страната, особено извънстоличен, който да е направил толкова много продукции на мюзикъли повечето, от които доста качествени. Така че – 2022-23 година намерих случайно заглавието „Дух“ и то се оказа изключителна творба, по филм, от 90-те години. Мисля че 1992г. конкретно влезе оригиналният филм, с Патрик Суейзи и Деми Мур в главните роли, и по този сюжет, всъщност, върви и мюзикълът „Дух“. Пианистът пък на 80-тарската група „Юритмикс“ е написал музиката, която наистина много добре подчертава сценария.

ТК: Как събрахте творческия екип?

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Страцимир Павлов - интервю  СП: Относно творческия екип: Режисьор е Сребрина Соколова, която работи също като мен за Варненска опера и е изключителен професионалист и творческа личност. С нея говорих от самото начало, защото сметнах, че тя има чувствителността като жена да усети нюансите в историята – въпреки че има смърт и главният герой умира в самото начало на пиесата и до края е дух, който продължава да търси начин да комуникира със своята любима. Хореограф е Надя Димокова, тя е поставяла с Варненска опера „Уестсайдска история“, „Брилянтин“ и други постановки. От там, нататък, творческият екип се дооформи като Сребрина Соколова си намери: сценограф, костюмограф и всичко, което е в нейния ресор, а аз събрах оркестъра, който ми беше нужен. Той не е много голям – само 12 музиканти, но е много качествен.

ТК: Къде ще бъде представен мюзикъла „Дух“ и ще има ли турне, живот и здраве?

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Страцимир Павлов - интервю  СП: Мюзикълът „Дух“ беше представен във Варна, предпрeмиерно на 5 и 6 април 2024г. Предстоят му още две премиери през юли и август, в рамките на 15-тото издание на Опера Летен театър 2024г., След това има турне в Банско, за фестивала на операта, на който традиционно, всяка година Варненска опера има участия. После предстои турне в зала 1 на НДК София, където също по традиция Варненска опера има дати, на които представя новите си продукции: опери и мюзикъли. Живот и здраве ще има много турнета.

ТК: Вашите интереси, трайно са свързани с жанра на мюзикъла. Като експерт в тази посока – кой от мюзикълите, които сте дирижирали досега е Вашият фаворит?

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Страцимир Павлов - интервю  СП: Всяко заглавие, което съм работил досега в кариерата си, а те са вече около 40, ако започна да броя от студентските си години, защото още тогава ми даваха да дирижирам мюзикъли и да съм ръководител на действия в мюзикъл. Във всеки един мюзикъл съм се влюбвал по един или друг начин във времето. Може би, наистина последният и най-любим в този случай е „Дух“ – и това е съвсем естествен процес. Но в минали години – и „Красавицата и звярът“, и „Цар лъв“…буквално  всички  са ме вдъхновявали – досега сме избирали заглавия само в „Топ 10“ на мюзикълите. Естествено някои са по-успешни, други не чак толкова. Като цяло, в този дух на мисли – всички мюзикъли, до които съм се докосвал са ми любими.

ТК: Колко дълъг е животът на един мюзикъл – в тесен и широк смисъл? И колко време, всъщност държи публиката в кондиция? Как реагира публиката в залата?

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Страцимир Павлов - интервю  СП: Дължината на живота на една постановка, за България, за съжаление не е много голяма, заради това, че сме сравнително малък пазар, от гледна точка на места, където можеш да представиш мюзикъли. Публиките, които харесват мюзикъл вече се развиха в цялата страна, има търсене и интерес в последните години. Колегите от другите театри в България, също се научиха да поставят мюзикъли и то никак не зле, така че имаме и голяма конкуренция. На много малък пазар се съревноваваме доста трупи, които искат да поставят мюзикъли. Относно реакцията на публиката – досега не е имало спектакъл, на който да не сме получавали овации и хората да не са на крака на финала. Това за мен говори, че независимо кое е заглавието, публиката много се наслаждава на преживяването.

ТК: Къде е линията между комерсиалното и художественото в този жанр в наше време?

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Страцимир Павлов - интервю  СП: Сега, това е много деликатен въпрос, защото за мен мюзикълът е по-труден от операта, по отношение на следното: има полифункционалност на дейностите. Ще дам пример с мюзикъла „Калас и Онасис“, който представих миналата година. Тази творба е написана така, че актрисата, която играе Мария Калас – пее оперно и то изключително виртуозни оперни арии, когато е на сцената като оперната дива. Но когато е в личния си живот – вокалната партия е разработена като на бродуейска певица, с други думи актрисата трябва да пее джазово, по-съвременно и по-поп звучащо. Това бе и най-голямото предизвикателство миналата година – да се намери такъв музикант, който да може и двата стила да ги прави равностойно. Другото нещо, което е изключително трудно в мюзикъла е нивото на актьорска игра. Традиционно, тук, в по-консервативните държави като нашата, операта се разглежда като едно доста статично изкуство, в което солистите излизат, застават на едно място на сцената и си изпяват трудната ария, която всички харесват, хората им пляскат и горе-долу така минава една опера. Докато в един мюзикъл, във всяка една секунда има задача – дали е актьорска или певческа, дали са раздвояващи вниманието дейности: боеве, танци, все активни ситуации, с много хореографии, които трябва да се научат, и да съвместяват с песните. Така, че от гледна точка на синтеза на тези елементи и като изпълнителство, чисто сценично, изискванията са огромни към най-добрите и качествени мюзикълни актриси и актьори. А комерсиалното идва от момента, че… всъщност, какво означава комерсиално? Комерсиално, означава актуално, нещо, с което хората могат да се припознаят в момента. Последната опера, в този смисъл, най-новата опера, която се изпълнява и е репертоарна във всички театри е „Турандот“ на Джакомо Пучини, която е написана през 1924г., значи това е точно преди 100 години. В следващите 100 години не е написана оперна творба, която  да достигне нивото на „Турандот“ или на другите негови опери. И от там нататък операта е като един сух клон, който за съжаление се опасявам, че като всяко нещо, което не расте и не се развива, изсъхва и рано или късно ще умре. Докато мюзикълът  в момента е както е било преди 150 години в операта – всяка година се пишат стотици заглавия и времето вече отсява качествените от некачествените. Но това вече в жанра на операта не се случва. Добрите композитори, ако имат възможност, ако имат желание да работят в сценичен жанр, обикновено се насочват в днешно време към мюзикълите, а не към операта. Как и накъде ще тръгнем, не съм много сигурен, но от тази гледна точка – мюзикълът събира огромни публики, именно затова, че е много по-актуален  в тематиките си и стиловете музика, в които се изпълнява.

ТК: Коя е следващата стъпка-проект в посока мюзикъл за напред?

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Страцимир Павлов - интервю  СП: Следващата стъпка-проект – е мюзикъл, разбира се. Мюзикълът е едно голямо предизвикателство, както казах и по-рано. Наистина е много трудно, от тази огромна бройка пиеси, които се пишат ежегодно, да намериш бисер, да намериш перлата в заглавията. Имаме идеи, които коментираме в ТМПЦ Варна. Една от тях е да поканим звездата на мюзикъла – Милица Гладнишка, която в последните години прави страхотна кариера като актриса и певица, участва и в телевизионни предавания. Тя е едно изключително явление за българската култура, Според мен е невероятен джаз певец, голям професионалист в подготовката си на ролята, (това са ми и наблюденията и от нейното представяне в пиесата „Дух“) и от там съвсем естествено се спряхме на още едно заглавие, което евентуално бихме могли да й предложим и да я поканим в главната роля и това е мюзикълът „Систър акт“ – също по филм с Упи Голбърк от 80-те години. Сюжетът разказва за една поп певица, (тип Тина Търнър), която има връзка с един мафиот и полицията я скрива в един женски манастир, за да може да я предпази от него, т.е има криминална част в историята. Вътре в манастира главната героиня започва да работи с монахините и с техния хор. Сблъсъкът между католическото църковно пеене и джаз и госпел пеенето е всъщност интересното музикално съпоставяне в мюзикъла. Иначе спектакълът е комедия, много леко върви, с много смешки и неочаквани ситуации. Това е проектът за 2025г., а за 2026г. имаме също идея, но е много рано на този етап да се обсъжда.

ТК: Какво ще пожелаете на „Култура всеки ден“?

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Страцимир Павлов - интервю  СП: Всяка инициатива, свързана с културата, е ценна и важна и за Варна, и за България особено, когато е движена от професионалисти. Затова, пожелавам само успехи, голямо четене и голям интерес към всички публикации и интервюта.

автор: Татяна Капричева
снимки: Росен Донев и личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

58 − 51 =