Виртуозите на Миланската La Scala – отзив
На 29.04.2024г. от 20.00ч. в зала 1 на ФКЦ Варна, варненската общественост имаше честта да се възхити на едно истинско музикално събитие – Концерта на Камерния ансамбъл – Виртуозите на миланската La Scala. Изявата бе големият финал на юбилейното 20-то издание на Европейският Музикален Фестивал 2024г. и част от съпътстващата програма на ММФ „Варненско лято“ тази година. Концертът се осъществи с подкрепата на Италианския културен институт и Италианското посолство в София, под патронажа на нейно превъзходителство: г-жа Джузепина Дзара. Концертът бе тематичен и съсредоточен концептуално и творчески в стила на италианския и немския барок, което донесе много чар и наслада за публиката. На един дъх, без никакъв антракт бе изнесена стойностна и красива програма от емблематични творби из творчеството на бароковите майстори: Корели, Бах, Хендел и Вивалди. Знаменитите инструменталисти и техните солисти: оперната прима Красимира Стоянова и Марио Хосен, цигулка, който имаше и диригентски функции тази вечер, безапелационно експонираха своя виртуозитет и професионализъм като музиканти.
Публиката посрещна с топли аплодисменти Виртуозите на миланската La Scala, които излязоха, с изискани тоалети в традиционното за бранша черно облекло – стилни фракове и рокли. Слушателите бяха затаили дъх в нетърпеливо очакване и най-накрая, под бурни аплодисменти дойде и Марио Хосен, със своята цигулка и бърз, артистичен ход.
Първото произведение, което прозвуча бе Франческо Джеминиани-Арканджело Корели – Кончерто гросо „La Folia“, оп. 5 №12 в ре минор. Прекрасната тема се разля бароково в препълнената зала, а солистите „затанцуваха“ в такт с музиката. Комуникацията между инструменталистите бе на много високо ниво и те си кореспондираха музикантски с универсалния език на музиката. Марио Хосен се обръщаше последователно, към концертмайсторката – красива и стройна цигуларка, после към първото виолончело,, после към първата виола, според както изискваше музикалната партитура, сътворявайки с тях красиви „дуети“. Ниският щрайх показаха завидна бързина и техника, а клавесинистът се полюшваше с красиви вълни на раменете и тялото, докато свиреше. Бароковият звук бе уникален и нежен в тази огромна зала и всички бяха пленени от това изкуство. Релефно и професионално музикантите на сцената превключваха много бързо от солистични в акомпаниращи функции и това не остана незабелязано от слушателите. Марио Хосен подаваше сръчно темпата с глава, лък или тяло, за да движи прелестната продукция в желаната посока. Бурните аплодисменти изпълниха сърцата с възторг от преживяното.
С трепетно очакване, публиката се съсредоточи към следващите вокални изпълнения. Голямата оперна прима Красимира Стоянова излезе достолепно с красиво блестящо облекло и стопли с кадифения си глас присъстващите. За изненада на всички, които са свикнали да я слушат в традиционния оперен репертоар на Верди и Пучини, тя показа завиден вкус и разбиране за семантиката на немския барок. Първото музикално предложение бе Й. С. Бах, „Еrbarme dich“, ария из Матеус пасион, изпълнена с божествен глас и чудесно противопоставяне на тембрите на глас и цигулка, под дългите тонове на оркестъра. Множеството юбилации радваха слуха, а звучността напомни своята актуалност и вечност и днес.
След топли и сърдечни аплодисменти, програмата продължи с Г. Ф. Хендел, ария из операта Риналдо „Lascia ch’iо pianga“ – светла и спокойна, красива кантилена, която обогати атмосферата с чистота и възвишеност. Вокалният модул представи и последния номер от триптиха – „Ombra Mai fu“, ария из операта „Ксеркс“ от Хендел. Бързото и вълнуващо интро на музикантите, които пристъпваха напред или встрани или се издигаха на пръсти, беше много ефектно, след което Красимира Стоянова влезе в музиката с дълъг и вълшебен филиран тон, след което последваха още великолепни украшения и красоти във вокалната партия. Голямата българска певица бе съпроводена с ослепителни аплодисменти, възторг и цветя. Запомнящото й присъствие ще държи будни сетивата на фестивалната публика до следващите й изяви на родната сцена.
Дойде редът и на взривоопасните „Годишни времена“ от Антонио Вивалди. Тази творба бие всички класации по популярност и известност. Това е най-трудното предизвикателство към изпълнители и слушатели, да се възхитиш отново на най-свиреното и най-слушаното произведение, и въпреки това да постигнеш своята различна и в същото време единствена и уникална интерпретация на толкова позната от всички творба. Тази вечер, фестивалната публика имаше честта да чуе едно наистина феноменално изпълнение на „Годишните времена“ от Вивалди.
Концерт №1 ми мажор, оп.8 RV 269 „Пролет“ (Allegro – Largo e pianissimo sempre – Allegrp pastorale), плени със своята свежест, игривост и непрекъснати стерео ефекти от ехо динамики и диалози между различните инструменти. Жизнерадостните и нежни пасажи се сменяха с драматични, в изряден ритъм. Ансамбловото музициране на музикантите бе връх в оркестровото майсторство. В бавната част на концерта, инструменталистите показаха отново своя професионализъм, творейки с музикално ваятелство, превземайки те бавно и нежно от дълбините на душата. Празнично танцувалната пулсация на третата част отново импулсира публиката с красивите си звуци, а Маестро М. Хосен, който се изявяваше като солист и диригент беше винаги в центъра на събитията. Публиката искаше на всяка цена да изрази емоциите и възхищението си и озвучи с гръмките си аплодисменти залата.
Концерт №2 в сол минор оп.8 RV 315 „Лято“ (Allegro non molto – Adagio e piano-Presto e forte – Presto), започна със своите драматично-патетични питащи фрази и излияния. Към тези напрегнати звуци се присъедини и Марио Хосен – соло цигулка, който освен звуково, изразяваше музиката, с всички възможни движения на тялото и мимиките на лицето. Големите амплитуди на контрастните динамики имаха покъртително внушение. Философските размисли на лятото продължиха и в бавната част, като ментално-речитативен разказ на солиста, заобиколен от прозрачно-задушевната звучност на камерния оркестър. Третата част на концерта взриви атмосферата с огнено-напрегнатата си звучност и бързина. Дори и в тази патетика и пламенен характер на музиката, музикантите бяха усмихнати, единни и държаха желязно темпо на предела на възможностите. Огнени и темпераментни бяха и аплодисментите на слушателите към перфектната интерпретация на този сезон.
Последва Концерт №3 във фа мажор оп.8 RV 293 „Есен“ (Allegro – Adagio molto – Allegro). Зазвуча веселата и жизнерадостна първа част, със своето изобилие от звуци и тембри, контрастни динамики и надсвирвания между инструментите. Игривост, веселие и закачка, ефектен живец и заряд съпътстваха чудесната интерпретацията. Музикантите сляха частите, за да не дадат възможност за симултанна реакция на публиката да аплодира, когато си поиска. Контрастната втора част плени със своята замислена красота и великолепни дълги трилери в соло цигулка. Марио Хосен подаде с лък темпото на третата част и музикантите се импулсираха в свежата простонародна звучност, изпъстрена с много, квинти, специални ефекти и пицикати. Народното веселие взе връх в емоциите – шумно, искрено и празнично. Публиката не пропусна да изрази своите почитания със сочни и гъсти ръкопляскания.
Истинска експлозия донесе интерпретацията на Концерт №4 във фа минор оп.8 RV 297 „Зима“ (Allegro non molto – Largo – Allegro). Смразяващият ефект на скърцащите струни, накара присъстващите неволно да потръпват – зимата напомни за своята суровост, а музикантите и солистът за своето съвършенство и сугестия, които притежават. Великолепната техника, силното внушение и атрактивното сценично поведение в изпълнителството на сцената, изтръгнаха бурни аплодисменти от публиката преди втората част. Ларгото бе светла, пърхаща и перфектно изсвирена част – истинска барокова перла, като искрена молитва в средата на „Зимата“. Твърде ефектната трета част на последния сезон, превзе неумолимо и безапелационно залата. Атрактивно, надъхано, с хъс и музикантство бе представена реалистично свирепата зима.
Градусът на удоволствие, възхищение и преклонение, счупи всички скали и аплодисментите се сипеха възторжени и непреклонни. Беше бисирана третата част на „Зима“ от „Годишните времена“ от А.Вивалди, чието вълнуващо концертно изпълнение беше записано от телефоните на почти всички присъстващи в залата за спомен. А накрая, тъй като аплаузите нестихваха и публиката стоеше на крака и аплодираше – Марио Хосен изпълни и знаменития 24-ти Каприз за соло цигулка от Николо Паганини.
Прекрасните изпълнители от Камерен ансамбъл – Виртуозите на миланската La Scala, сред които има и наши сънародници, напълниха душите и сърцата на присъстващите с незабравими усещания и музикални спомени. Нека ги аплодираме, поименно, със словесни аплодисменти и приветствия: Първи цигулки: Андреа Пеколо, Лучиа Дзанони, Фулвио Ливиабела, Евгения Станева; Втори цигулки: Стефано Ло Ре, Роберта Мизефери, Елица Демирова; Виоли: Дучо Белуфи, Франческо Латуара, Томас Кавото; Виолончели: Джанлука Муцолон, Масимилиано Тисерант; Контрабас: Омар Лонати; Клавесин: Паоло Спадаро и разбира се, Солистите – Красимира Стоянова, сопран и маестро Марио Хосен, цигулка.
автор: Татяна Капричева
снимки: Росен Донев
Харесване на това:
Харесвам Зареждане...
%d блогъра харесват това: