Панорама 100 години Варненско лято – втора част

Панорама 100 години Варненско лято – втора част

На 29.06. на Сцена Филиал, в друго творческо пространство от 19.00ч. се проведе един много изискан концерт от фестивалната програма, в който се представи Кралският камерен оркестър на Вавилония, (Белгия). Събитието бе открито с Цезар Франк „Прелюд, фуга и вариации“ оп.18 FWV 30, аранжимент за оркестър на Патрик Дьор. Нежната и пленителна музика на произведението изникна от тишината и бавно и сигурно превзе слушателите, разгърна се във фугата с повече звук и още по-обаятелно и раздвижено се оживи във вариациите. Определено имаше изживяване и силна драматургия на интерпретацията, което се хареса много на присъстващите.

След заслужените аплодисменти, бе преместен на почетно място пред музикантите красив и лъскавочерен роял Bosendorfer – кралят на инструментите, който щеше да послужи за представянето на световната премиера на творбата: Патрик Дьор – Концерт за пиано и струнни оп. 47 „Joinеd Hands“. Слушателите имаха честта да преживеят произведението, в изпълнение на самия композитор, който беше и солист-пианист и да чуят оригинална, съвременна, но интригуваща и благозвучна музика, пълна с финес и красота.

Първата част Патрик Дьор свиреше само с лява ръка, втората част само с дясна ръка, с интересни и причудливи „арфови“ фигурации, а финалът бе изпълнен с две ръце и с целия арсенал на възможностите им. Празнично, блестящо и свежо, с уникалното музикално партньорство между камерния оркестър и солиста-композитор Патрик Дьор – всички бяха приветствани и изпратени с бурни ръкопляскания и възгласи.

След регламентирания антракт бе изпълнена творбата Ф. Шуберт – Струнен квартет „Смъртта и момичето“ №14, ре минор D. 810, в интерпретация на Камерен оркестър Вавилония. В това произведение съставът наистина се разгърна и показа максимално своя професионализъм и възможности. Концертмайсторът имаше функции и на диригент, освен, че се трудеше наравно с колегите си. Независимо голямата си натовареност, всички се раздаваха на сцената и музицираха сърцато, като постигнаха голяма и майсторска амплитуда на разнообразни контрастни динамики, архитектоника, звукоизвличане и въздействие.

Четирите части на мащабната творба прозвучаха като малка симфония, с голям заряд и съдържание. Признателната публика стана на крака и обля с аплодисменти брилянтните музиканти, които също се изправиха в знак на уважение. След нестихващите ръкопляскания, концертмайсторът обяви бис-изненада и оркестърът засвири най-вълнуващите и изтънчени вариации на тема „Happy birthday“, подчертавайки 100-годишнината на фестивала, изобилстващи от разностранни жанрови оттенъци на танго, валс, рагтайм и чардаш, във всякакви нюанси на настроенията. Това допълнително възпламени публиката, която пляскаше в такт с музиката и оживено аплодираше изпълнителите през цялото време.

На 30.06. фестивалната публика се пренесе отново в зала 1 на ФКЦ Варна, където посрещна Камерата Залцбург, с концертмайстор и солист Гийом Шилем и солист – фаготистката Софи Дерво. Концертът бе тематичен, изцяло посветен на гениалната музика на В. А. Моцарт, във връзка с честването на 270 години от рождението на австрийския композитор.

В красивата и вълнуваща рамка на първата – Симфония №1 Es dur K16 и последната – Симфония №41 „Юпитер“ C dur К 551 на Моцарт, бе разположена като изящна перла творбата – Концерт за фагот и оркестър B dur K 191. Преди събитието, изцяло издържано в духа на виенския класицизъм, посланикът на Австрия в България – г-жа Андреа Икич-Бьом и артистичният директор на фестивала – Марио Хосен, приветстваха всички присъстващи, със светлата годишнина на ММФ „Варненско лято“ и представиха музикантите от Камерата Залцбург като една от живите емблеми на австрийската култура.

Обръщението на австрийския представител прозвуча на три езика (български, немски и английски) и приключи с: „Честит юбилей! Честит празник!“ Лежерната първа тричастна симфония на Моцарт, леко и ефирно настрои публиката за следващите музикални номера. Удивително, живо и артистично свириха оркестрантите, без диригент на пулт, пулсирайки като един организъм, изживявайки всеки тон и фраза в съвършена интерпретация. Последва блестящото изпълнение и на фаготовия концерт, където солистката Софи Дерво особено атрактивно обогати сцената и се изяви като втори диригент, поделяйки тези функции с концертмайстора Гийом Шилем.

Не останаха незабелязани и нейните звукови и технически умения, като инструменталист, представени с лекота и изравнени регистри. А прекрасните каденци в трите части, изсвирени почти на един дъх, подчертаха още веднъж професионализма й. След бурните ръкопляскания на всички присъстващи, най-после имаше бис, който обикновено е в репертоара на големите цигулари – едно брилянтно изпълнение на „24 каприз“ от Н. Паганини. Разбира се, гвоздеят на програмата бе Симфония №41 „Юпитер“, чиято презентация (без диригент пред оркестъра) остави без дъх и думи слушателите.

Грандиозната творба бе панорама на симфоничния стил и творчество на Моцарт, пресъздадено с много фин усет за детайлите, щриха и структурата на творбата, а взаимодействието на музикантите бе великолепно и затрогващо. Всяка от частите допринесе за стройното представяне на сонатно-симфоничния цикъл, но финалът на симфонията бе изсвирен вдъхновено и в забележително бързо темпо, без оркестрантите да се разминат и за миг в сложната полифонична тъкан на четвъртата част. Толкова възторг и майсторство на сцената бяха експонирани тази вечер, че публиката настоя за бис и го спечели. Прозвуча елегантната трета част на Касация в сол мажор К 63 от Моцарт, която остави още един задушевен щрих във фестивалните спомени на присъстващите.

На 1 юли се състоя едно интересно събитие, което съчета в неразривна връзка две изкуства – музика и кино. Бе представен –  „Café Elektric“ – австрийски филм от ерата на нямото кино, със съпровод на пиано от Герхард Грубер, композитор, пианист и авторитет, с богат опит и биография в акомпанирането на филми и създаването на филмова музика. Изявата премина в Концертното студио на Радио Варна, което можеше да обезпечи техническите средства за това преживяване.

Публиката имаше възможността да се наслади едновременно на кинопрожекция и симултанен, жив съпровод на пиано. Обстановката беше повече от задушевна и пренесе присъстващите далеч назад във времето, в изкуството на големи актьори от началото на 20 в. Герхард Грубер, подготви присъстващите за своята презентация, като обясни в детайли, че импровизира музиката в момента на действието, изпитвайки емпатично чувствата на всеки един от героите.

Неговите музикални превъплъщения бяха наистина неподправени и искрени, рязко сменяйки настроенията, жанровете, ефектите, темпата, тоналностите в контекста на драматургичното действие, неотлъчно следейки кадрите от филма. Всъщност, изпълнителят направи „пътека между музиката и филма“ и всеки от публиката видя “своя филм“ и изпита „своите индивидуални емоции“. Всички присъстващи бяха свидетели на едно много трудно изкуство, което се раждаше в реално време и затова удовлетворението след това бе в пъти по-изпълващо и запомнящо се.

автор: Татяна Капричева

снимки: Росен Донев