Панорама 100 години Варненско лято – трета част
На 02.07. на Сцена Филиал се изяви Врачански симфоничен оркестър, с диригент Христо Павлов. Концертът бе посветен на предаването на Председателството на Съвета на ЕС от Кипър на Ирландия, под почетния патронаж на нейно превъзходителство Катрин Банън, посланик на Ирландия в България. Затова и солистите тази вечер: Патрик Рафтър, цигулка, (Ирландия) и Хрису Макариу, сопран, (Кипър), бяха представители на тези две страни.
След кратката официална част между посланиците на двете държави (Петрос Димитриу, Кипър и Катрин Банън, Ирландия), с медиатор Марио Хосен и символичното предаване на отговорността на председателството и размяната на подаръци, събитието започна с оркестровата сюита „Зорба Гърка“. Диригентът Христо Павлов изказа радостта си от тази висока трибуна, че има честта за първи път да гостува на ММФ „Варненско лято“ и то именно на неговата 100-годишнина.
Типично в негов стил продължи да води артистично целия концерт, като напълно обнови реда на първоначално зададената програма. Публиката се наслади на съкровената изповед на певицата Хрису Макариу с откъса Сцена на Дездемона и „Аве Мария“ из IV действие на операта „Отело“ от Джузепе Верди. После слушателите се пренесоха в безбрежната картина на „Lark ascending“ за цигулка и оркестър от Ралф Воън Уилямс, със солист Патрик Рафтър, цигулка. Изявата продължи с две кипърски песни: „Марина“ и „Красив град“, като във втората песен участие взе и цигуларят, с красивите си импровизации.
Дойде ред и на лирико-драматичната пиеса „Sospiri“ от Едуард Елгар, в която цигуларят Патрик Рафтър емоционално и възвишено превзе залата, движейки се вдъхновено и свободно в залата, обръщайки се и към музикантите. Поредният бонус за публиката – Ирландският химн – прозвуча в аранжимент за цигулка и оркестър, последван от стара ирландска задушевна мелодия (спомен от детството на цигуларя), в интерпретация на арфа и цигулка, което бе едно от най-великолепните изпълнения на вечерта. И най-накрая прозвуча творбата „Ирландска рапсодия“ от Виктор Хърбърт, която разкри великолепните възможности на филхармониците и техния ръководител, като един чудесен изпълнителски състав.
Съвсем различен ракурс предложи фестивалният афиш на 04.07. с концерта от панела „Класика и Джаз“, с тематика „100 години Оскар Питърсън“. На сцена Филиал се изявиха прекрасните музиканти: Кристина Милер, пиано, Тибор Форнай, бас и Герго Борлай, ударни, които пресъздадоха концерта на триото на Оскар Питърсън, състоял се в Голямата зала на Концертхаус във Виена на 9 ноември 1968г. Още преди самото събитие в залата имаше перфектна, празнична атмосфера, подготвяща слушателите за предстоящите мигове с високо класна джаз музика.
Музикантите излязоха последователно, всеки засвирвайки на своя инструмент, като последна се присъедини очарователната пианистка. Без никакъв антракт и почивка прозвучаха: „The Lamp is Low“, „Never Say Yes“, „Over The Rainbow“, „Eight Bar Boogie Blues“, „Somewhere“, „Who Can I Turn To“, „Nigerian Marketplace“, „Hymn to Freedom“, „Duke Ellington Medley“, „Georgia on My Mind“, „Summer Samba“, „Let’s Fall in Love“ и „Someday My Prince Will Come“.
Определено водещата фигура в триото бе красивата и талантлива Кристина Милер, която освен, че свиреше обаятелно, водеше и с прелестна усмивка и свободно пусната дълга руса коса. Поразителна бе както нейната издръжливост, така и нейната безапелационна техника и отдаденост на тази музика. Всички музиканти от триото си партнираха великолепно и озариха с присъствието и музицирането си цялата зала. С малки изключения, почти всички пиеси бяха в мажорен лад, вихрено темпо и в стилистиката на бибоп, с нескончаеми импровизации, което възторгна още повече публиката, която изпадна в състояние на постоянен адреналин и екстаз.
Заредени, щастливи и опиянени от чудесното преживявани, екзалтирани до върховна степен слушателите избликнаха във ведри овации и ярки аплодисменти. Последният подарък за вечерта бе особено интересната интерпретация на познатия на всички джаз стандарт „Autumn Leaves“, който взриви залата в хорово „Браво!“, а за финал музикантите си направиха хубава снимка за спомен с възторжената публика.
автор: Татяна Капричева
снимки: Росен Донев
Харесване на това:
Харесвам Зареждане...
%d блогъра харесват това: