Двойно интервю с Хасан и Ибрахим Игнатови

Т.Капричева: От кога се занимавате с музика?

Братя Игнатови: Занимаваме се с музика от 4-5 годишна възраст. Първоначално баща ни се занимаваше с нас. На 8 годишна възраст ни записа при клавирен педагог, за да се развиваме професионално като пианисти.

Т.Капричева: Мислили ли сте да свирите на друг инструмент или веднага обикнахте пианото?

Братя Игнатови: Да, мислили сме да свирим на акордеон. Можеше да станем акордионисти, защото първият инструмент, на който изсвирихме първите си песнички, беше акордеонът.

Т.Капричева: Какво ви вдъхновява най-много?

Братя Игнатови: Вдъхнови ни изборът на баща ни, който се е колебаел между акордеон и пиано. Изборът беше изцяло негов. Той е познавал добре възможностите на пианото като класически инструмент. Повярвал е дълбоко в нас, че ще успеем да покажем добри резултати, именно с този инструмент, защото сме имали бързи пръсти и сме усещали ритъма на музиката.

Т.Капричева: Кои са ви най-скъпите награди?

Братя Игнатови: Много труден въпрос ни задавате. За нас всяка спечелена награда е много скъпа, защото всяка една от тях е резултат на много часове робски труд, пред пианото , лишения от детски игри, за които въобще не съжаляваме. Повярвайте ни толкова много разнообразни играчки си имаме в къщи от Канада, САЩ, Русия  и т.н., с които не сме имали време да си играем и тънат някъде в прах, около пианата.

Т.Капричева: Какво е чувството да се конкурирате взаимно? Това събира ли ви или ви разделя?

Братя Игнатови:  Това е най-великото чувство да се конкурираме помежду си. Според мен аз съм по-добър от Хасан, а той казва, че е по-добър от мен. Така, че конкуренцията е постоянна. А може би точно това ни прави успешни музиканти днес.

Т.Капричева: Когато свирите заедно, това, че сте братя близнаци помага ли ви?

Братя Игнатови: И още как! Ние се разбираме с поглед, няма нужда от приказки. Въпреки, че можем да говорим и като свирим. До колкото ни е известно това е рядкост при музикантите.

Т.Капричева: Определено стоите много атрактивно на сцената, затова ви канят в различни проекти като Крисия, Слави Трифонов и др. Готвите ли се за друга такава изява?

Братя Игнатови: Не знаем колко сме атрактивни, но едно е сигурно – стараем се да изглеждаме професионални, артистични и забавни на сцената. Никога не сме се опитвали да се правим на интересни. Ние и без това сме си интересни – поне така казват нашите фенове.Имаме изяви в страната и в чужбина, но позволете ни да ги запазим в тайна засега.

Т.Капричева: Какво ви предстои като концерти и конкурси?

Братя Игнатови: Току-що се завърнахме от IX Международен клавирен конкурс „Лист-Барток-Кодай”, който се проведе в периода 17 – 20.11.2017 г. в София, където умишлено и съвсем съзнателно – рискувайки – се състезавахме в две различни възрастови групи. Представихме се успешно. Успяхме да се класираме на призови позиции – първи награди – и в двете групи и това ни дава стимул за по-нататъшна активна работа.

Т.Капричева: Любима музика, любим композитор?

Братя Игнатови: Те са много, но все пак надделяват някои от тях. Обичаме да изпълняваме пиесите на Панчо Владигеров, Ференц Лист, Сергей Рахманинов, Фредерик Шопен,  Моцарт, Бетовен. Не се плашим да изпълняваме композициите на Й.С.Бах. Слушаме всякаква хубава музика, приятна за ухото.

Т.Капричева: Как се чувствате като ученици на НУИ „Д.Христов” Варна?

Братя Игнатови: Ние сме ученици като всички останали и не се различаваме от тях – уважаваме се взаимно. Но все пак да не забравяме, че „камъкът си тежи на мястото”. Един музикант трябва да бъде в музикално училище, защото това е естествената му среда.

Т.Капричева: Какво мислите за културния и музикален живот на Варна?

Братя Игнатови: Този въпрос ни затруднява много, защото не бихме могли да дадем правилен отговор, понеже не познаваме и нямаме достатъчна представа за културния живот на Варна.

автор Татяна Капричева