Разговор с Марко Добрев първа част

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Разговор с Марко Добрев първа част

Разговор с Марко Добрев първа част

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Разговор с Марко Добрев първа част  Марко Добрев е роден на 23 януари 1942 година в град Добрич. С музика се занимава от ученическите си години. Отначало свири на кларнет, в последствие на фагот. Още с първото си кандидатстване през 1963г. е приет в класа по фагот на проф. Христо Прошков на БДК София. Завършва добре подготвен и постъпва като солист–фаготист във Варненската опера. През 1972–1976г. е директор на Варненската филхармония. В периода 1971-1976г. е лектор, а от 1976г. – редовен преподавател по фагот в СМУ „Добри Христов“ Варна. Марко Добрев е бил заместник-директор на културната институция в годините от 1981 до 1983г., а след това и директор в периода 1983-2008г., близо четвърт век, ставайки най-дълголетния ръководител на училището (цели 25г.). От 2008г. до 2015г. продължава като преподавател по фагот и като художествен ръководител на формацията Духов оркестър към НУИ „Добри Христов” Варна. Марко Добрев като  дългогодишен, педагог, ръководител и общественик е носител на високи почетни отличия: Орден „Кирил и Методий” III степен 1976г.; „Учител на годината” 1999г. на Отворено общество; „Златна лира” на СМТД 2003г. за „Високи педагогически успехи”; „Награда Варна” през 2000г. и 2004г.; Почетно отличие „Неофит Рилски” на Министерството на културата за дългогодишна, високо професионална трудова дейност в системата на народната просвета 2005г. и много други.

ТК: Какво е за Вас НУИ „Добри Христов“ Варна във всичките негови метаморфози: СМУ, СУИ, НУИ? Вие буквално сте „живата история” на училището?

МД: През есента на 1974г., бях изпратен от ГДБМ (Главна дирекция Българска музика), като директор на Варненската филхармония на творческа командировка с цел запознаване с опита на културните институти в Румъния. Посетих Букурещката опера, музея на селото, художествени изложби, концерти и много други забележителности, в Букурещ, Тимишоара, Арад, Синая. Имах среща, с известния фаготист Георге Кучюряно. Особено силно впечатление ми направи посещението в училището по изкуствата (лицеул де арта), в град Арад, с голяма и добре поддържана база, много деен директор, добър организатор, човек с голямо сърце. В училището се изучаваха класически инструменти и пеене, класически танц, изобразително изкуство. Този модел на профилиране на училището беше много близък до моето разбиране за училище по изкуствата. Предоставена ми бе възможността да се запозная с учебните планове по профили, изложба на образци по изобразително изкуство, изпълнения на инструменталисти, певци, балет и материалната база. Този положителен опит на съседна Румъния, в бъдещата ми дейност като педагог, се оказа много полезен. Още едно доказателство, че няма нищо случайно. Съдбата си следва своето предначертание.

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Разговор с Марко Добрев първа част  По втората част на въпроса: Вместо метаморфоза ще ползвам терминологията на МОН (Министерство на образованието и науката) – преобразуване. Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ Варна започва своята история с „Указ № 40 – 6. XI. 1944 година, публикуван в Д. В. от 16. XI.1944 година. С Указ на президиума на Народното събрание от 14.02.1956г. училището получава името на изтъкнатия музикален теоретик, композитор, диригент и педагог Добри Христов. И да се върна към отговора на зададения от Вас въпрос. Метаморфозата, всъщност е само една – преобразуване от Средно музикално училище „Добри Христов“ – Варна, в Средно училище по изкуствата „Добри Христов“ – Варна. Заповедта на МОН е публикувана в ДВ от 23.01.1997г. Точно на рождения ми ден. Голям подарък. Съдбата отново напомни, че имам още много работа в тази насока. Трудно ще ми е в рамките на настоящето интервю да опиша проблемите, които имах при разкриването на новите специалности. Малко история: Първата учебна година започва през месец януари 1945г., поради военната обстановка. Щатните преподаватели са четирима, останалите 11 са лектори. Постепенно се разкриват всички специалности от партитурата на „Симфоничен оркестър“, класическо пеене, акордеон и класическа китара, Детска музикална школа. Срок на редовно обучение четири години след седми клас. От учебната 1965/66г. се въвежда петгодишен курс на обучение след седми клас. През 1966г. и след това през 1975г. са приети два експериментални класа – специалност „класически танц“, “извънредно обучение“. За времето си това е пробив в системата и е заслуга на тогавашния директор – Димитър Райчев и балетмайсторите на Варненската опера – Стефан и Галина Йорданови. Двата експериментални балетни класа се оказват много навременни, но недостатъчни за цялостното решение на кадровия проблем на балета във Варненската опера. След няколко години, отново започна да се чувства недостиг на балетни специалисти. След завършване на втория експериментален балетен клас и няколко годишни проблеми за откриване на нов, стигнахме до становището да настояваме пред Министерството на културата за откриване на балетна специалност в нашето училище, отначало по една паралелка класически танц годишно в четвърти редовен клас. От 1981г., като заместник директор, а от 1983г. като директор, продължих още по-настоятелно да изисквам от Министерството на културата, осъществяването на професионално балетно образование във Варна. След много сериозни противопоставяния и открито несъгласие на водещи балетни специалисти, че извън София не може да има балетно образование на ниво, за учебната 1990/91г., бе утвърден прием на една паралелка от четвърти редовен клас в СМУ „Добри Христов“ във Варна, а следващото училищно ръководство, с директор Христо Дипчиков, въведе обучение от първи редовен клас, от учебната 2011/12г. Голям проблем беше материалната база – Репетиционна зала. Решихме го съвместно с Операта и то много практично. Заслуга имаше Агоп Карамфилов, заместник-директор. Сутрин репетираше професионалният състав на Операта, а след обяд, учениците. Заедно си разпределяхме разходите по залите и така бе по-евтино. Но през 1992г. сградата бе върната на собствениците и Операта и Училището, останаха без репетиционни зали. Наложи се да строим, почти като нова, макар и официално като преустройство, балетна зала през 1992г. – в най-голямата финансова криза в страната, а аз обявявам, че залата след няколко месеца, ще бъде готова. Почти никой, не ми вярваше. Тези, които не ме смятаха за „луд“, ме наричаха мечтател. Подкрепи ме всячески главната счетоводителка на училището – Димитричка Иванова. След няколко месеца залата бе готова. И вече, почти 30 години се ползва безотказно. За проектирането и построяването на залата допринесе и строителният инженер Минка Филипова от Националния институт за паметниците на културата – Варна.

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Разговор с Марко Добрев първа част  От 1992г. успяхме да разкрием и специалност „Изобразително изкуство“ – редовно обучение след седми клас, със специалности: живопис графика и скулптура. От 2002г. започнахме обучение в профил „Народна музика“ със специалности: кавал, гайда, гъдулка и тамбура, а от 2003г. и специалност „Народно пеене“. През 2008г. се разкрива специалност „Поп и джаз пеене“, а от 2012г. – „Рекламна графика”.

Проблеми с материалната база имахме през всичките години, не достигаха класните стаи, зали, кабинети по специалните предмети, средства. Едното крило на сградата бе заето от Колеж по туризъм, макар че нашето училище имаше решение на Градския народен съвет-Варна за цялата сграда – като културна ценност. Училищното ръководство, заедно с Училищното настоятелство, успяха макар и след дълъг период от време да решат и то добре, проблемите с материалната база като си върна още стаи с решение на Областния народен съвет.

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Разговор с Марко Добрев първа част  За отбелязване е, че бяха привлечени, най-добрите творци по съответните специалности за преподаватели. И успехите не закъсняха – Първи награди в конкурси и творчески срещи, пленери, участия в спектакли и представителни концерти, успешна реализация на завършващите ученици. И сега от висотата на изминалите години се оказа, че училището по изкуствата е много по-добра институция за обучение на средни специалисти по съответните специалности, високо образовани, възпитани и владеещи отлично професията си, контактуващи помежду си и придобиващи основни познания и от спецификата на останалите специалности. Не на последно място е и икономическият ефект – общите разходи се разпределят между по-голям брой ученици и по-малък ръководен, административен и обслужващ състав. И накрая кратък, но конкретен отговор – за мен училището е мястото, където съм изживявал най-голямо творческо удовлетворение от положения труд, радост от успехите на учениците и приятните моменти при среща с колегите в учителската стая, концертните и изложбените зали.

ТК: Каква е формулата (рецептата) за добро управление на такава голяма културна институция? Вие сте го доказали във времето.

КУЛТУРА ВСЕКИ ДЕН Разговор с Марко Добрев първа част  МД: Формула или рецепта – няма. Най-важното е да има главна и конкретна цел, която да се следва убедено от целия педагогически състав. Директорът да бъде водач и вдъхновител, както и балансьор. Да бъде изявен в своята специалност, да умее да изслушва, да уважава мнението на другите и още десетки положителни качества и умения. Най-важното е да бъде добър човек.

автор Татяна Капричева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

− 6 = 1