Борил Атанасов интервю втора част
Татяна Капричева: На какво ви научи преподавателската работа? Какво очаквате още от това творческо съприкосновение с изучаваните творби и с учениците?
Борил Атанасов: Че учението тепърва започва. Учителят може да научи също толкова много от учениците си, колкото и те от него. Това е един непрекъснат процес на самоусъвършенстване и за двете страни. Най-важни са взаимното уважение и любовта към това, което творите заедно.
Всеки един ученик, а и човек, е една необятна вселена с цялото й богатство от мисли, чувства, емоции, идеи, качества и таланти, възгледи за всеки един малък детайл, желания, мечти и стремежи. Възможностите за развитие са неограничени и е загадка, изпълнена с любопитство накъде ще се разстелят пътищата и какви светове ще преоткриете. Вярвам, че подходът към всеки трябва да бъде много индивидуален и да оставя място за лична свобода, за да могат да бъдат изградени високи, но собствени, а не чужди ценности, не само в музиката и изкуството, но и като личности.
Татяна Капричева: Какво е за Вас сцената? Соло или в екип?
Борил Атанасов: Сцената е свобода. Това е мястото, където всеки може и трябва да бъде себе си. Да даде глас на сърцето си и на най-съкровените си мисли и чувства. Да позволи на това, което напира отвътре да обагри пространството с ярки цветове без никакви бариери и съмнения. Да отприщи емоциите си и те да се излеят като камбанен звън, отекващ над сърцата на хората. Да ги пренесе в полет над далечни картини, цветове и звуци. Само тогава се създава една истинска връзка между изпълнител и слушател. Това е моментът, който срутва всички предразсъдъци и окови и е способен да доведе до истинско взаимно разбиране. Да ни превърне в по-добри хора. Дори само за миг. Как го правиш? Дали сам или заедно с други, с които намираш тези допирни точки? Именно в това е част от свободата
Татяна Капричева: Какво ви се иска да се промени още в сегашната образователна система?
Борил Атанасов: Да дава повече тласък и приоритет на изкуството. Освен всички останали науки, това е едно от нещата, които доказано офомят човека като по-стойностна личност. Да поощрява индивидуалността и творческото мислене, независимо в каква сфера. Да ни учи не какво, а как да мислим, без да ни превръща в роботизирани фабрикати и копия един на друг, удобни за системата и политиката между хората. Да дава свобода на човешкия дух, но и дисциплинираност и основни ценности, благодарение на които да се превърнем в здрави и силни индивиди, способни да преборим трудностите, които предстоят в живота.
Вярвам, че всяко знание е полезно. Важен обаче е начинът, по който то се предава. Мисля, че е крайно време да бъдат преоценени много неща в системата и да бъдат претворени в една истински пълноценна и високо професионална среда за развитие на младите.
Татяна Капричева: Нови творчески проекти?
Борил Атанасов: Зависи колко времената ще ни позволят. Заедно с прекрасните колежки, с които имам удоволствието да работя, планираме голям концерт на цялата катедра ударни инструменти през предстоящата учебна година. Целта ни е да използваме цялата палитра на ударните, за да създадем една пъстра картина, така както не е правено досега. Надяваме се това да вдъхнови учениците, да им разкрие част от богатството на музикалния свят и да ги зареди с нови сили за още бъдещи приключения. Бих искал да съчетая различни изкуства в единен проект и да прилагаме по-често нови и различни изразни средства, но всяко нещо с времето си.
Татяна Капричева: Какво мислите за културния и музикален живот на Варна?
Борил Атанасов: Радвам се да видя бурното развитие в културния живот на родния си град. Надявам се Варна да отвори врати за още много от сферата на изкуството и постепенно границите и чувството за отдалеченост между големите столици и центрове на културен живот и по-далечните градове да се размият.
Татяна Капричева: Какво ще пожелаете на читателите на „Култура всеки ден“?
Борил Атанасов: Да бъдат винаги вдъхновени, отворени за нови знания и възможности за развитие и самоусъвършенстване и да не спират да търсят красивото, защото то може да бъде открито дори в най-малките неща!
автор: Татяна Капричева
снимки: личен архив