Румяна Петрова интервю втора част

Румяна Петрова интервю втора част

Татяна Капричева: На какво Ви научи преподавателската дейност?

Румяна Петрова: Най-важното качество за всеки учител е търпението. После – постоянството. Интересно е, че при някои колеги педагози характерът се облагородява с практикуването на професията, а при други се изостря раздразнителността. Надявам се да съм от първия тип.

Татяна Капричева: Какво Ви носи изпълнителското изкуство, с какво Ви вдъхновява и обогатява?

Румяна Петрова: Светът на музиката е един великолепен вълшебен свят, в който слушателят се потапя, за да изпита върховно духовно блаженство. Когато участваш в този вълшебен свят на сцената, понякога звездите така се подреждат, че се получава пълен творчески синхрон между изпълнителите, и тогава преживяването за артиста е истински екстаз. Много си обичам инструмента, и на моменти ми се струва, че виолата ми има лечебни свойства за мен самата.

Татяна Капричева: Споделете, къде, на какъв форум и с какъв творчески екип последно се изявявахте като инструменталист?

Румяна Петрова: През септември-октомври тази година в Русе се проведе отложения заради пандемията фестивал „Мартенски музикални дни“. Поканиха ме да участвам във Фестивалния оркестър на заключителния концерт на фестивала с диригент Емил Табаков и солисти Красимира Стоянова, сопран и Светлин Русев, цигулка. Програмата беше подобаващо фестивална: Густав Малер –  Адажието, Рихард Щраус – Четири последни песни, и премиера на Цигулковия концерт на Маестро Табаков. Истинско удоволствие е да акомпанираш на артисти от такъв ранг, а колко много можеш да научиш за един кратък репетиционен процес! Когато Светлин Русев дойде за първата ни репетиция на цигулковия концерт на Табаков, в репетиционната зала се усещаше огромно вълнение – ей сега ще се родят на живо звуците на концерта, които дотогава са били заключени в нотните страници. Ние с колегите ми участвахме в сътворяването на новата ни национална музикална история.

Татяна Капричева: Какво е за Вас ММФ „Варненско лято” и „Варненско лято за деца”?

Румяна Петрова: С „Варненско лято“ съм свързана от завръщането ми в България през 2008г. Да работиш за фестивал с такова регионално, национално и международно значение е истинско предизвикателство и огромна отговорност. Винаги ми е било приятно да виждам уважението и респекта към „Варненско лято“, не само през очите на публиката, която пълни залите всяка вечер, но и през отношението на гостуващите артисти. Това усещане много задължава. Моят личен принос към фестивала е идеята за поредицата образователни концерти „Варненско лято за деца“, която стартирахме с колеги съмишленици през 2009г. Радвам се, че поредицата се превърна в един устойчив формат, който варненци обичат и търсят. Създаването и изграждането на нови публики е мисия на всеки фестивал и съм много благодарна за подкрепата на колегите в Община Варна, защото без този сърцат екип нямаше да се получат такива красиви и смислени неща.

Татяна Капричева: Кои награди са Ви най-ценни: Ваши лични, на Ваши ученици или колективни за НУИ „Д.Христов” (под Ваше ръководство)?

Румяна Петрова: Честно казано, личните награди не ги помня, защото няма на кого да се хваля с тях. Много се радвам и гордея с учениците ми, които участват в национални и международни конкурси, но мисля, че наградите им са изцяло тяхна заслуга: в днешно време трудолюбието е едно от най-редките качества. На всяко дете, което се е потрудило да развие таланта си, трябва да му се отдаде заслуженото. По отношение на училището – не пропускам възможност да изреждам училищните награди, а те не са малко: само през последната година имаме две сериозни отличия – Награда „Варна“ и Националната награда „Прокултура“. Това е резултат от комбинацията „талантливи и работливи деца плюс вдъхновени и компетентни учители“, и за мен е чест да им служа.

Татяна Капричева: Какви са бъдещите Ви творчески планове, в изпълнителски, обществен план, както и с институцията, която оглавявате?

Румяна Петрова: В изпълнителски план – аз съм „заклет квартетист“ и си мечтая да изсвиря всички струнни квартети на Бетовен, Брамс, Барток, Шостакович, Големинов… Да са живи и здрави колегите ми от квартет „Добри Христов“. За родния ми град Варна – искам да става все по-културен, и по отношение на смислени културни събития, и по отношение на публика, която има потребност от култура. За тази кауза работя дори насън! А за любимото ми училище – мечтая всички деца, които завършват при нас, да потърсят академично образование и да си поставят високи цели, защото ние им даваме адекватна подготовка за това. Ежедневно се стремя да допринасям за добрата репутация на училището ни, и чрез учебната, и чрез творческата ни дейност. И не на последно място – бих искала да върнем вярата на родители и ученици в професията „артист“ – с уговорката, че успешни артисти и успешни хора стават само най-трудолюбивите!

автор: Татяна Капричева

снимки: Росен Донев