Концерт на проф. Милко Коларов по повод 75 години на проф. Гинка Гичкова

Концерт на проф. Милко Коларов по повод 75 години на проф. Гинка Гичкова

Проф. Гинка Гичкова е родена в Шумен през 1946г. и е възпитаничка на Музикалното училище „Д.Христов” Варна (дн. НУИ „Д.Христов” Варна) и НМА „П.Владигеров” София. Следва при изтъкнатия цигулар и педагог Емил Камиларов. Гинка Гичкова е носител е на много национални и международни награди и е сред лауреатите на конкурса „Хенрик Виенявски” Полша и на цигулковите състезания в Женева и Монреал. Развива динамична професионална кариера като активен концертиращ артист-цигулар, като солира с всички български симфонични състави и филхармониите на редица страни като: Германия, Унгария, Чехия, Румъния, Тунис,  Швейцария и др.  Партнира си с известни имена от диригентското изкуство като: Константин Илиев, Емил Чакъров, Васил Стефанов, Йосиф Конта и др. Като камерен изпълнител се изявява във формация сонатно дуо с пианистката проф. Савка Шопова – Маркова, като камерният им състав се отличава с дълготрайно творческо дълголетие, стил и мащабна концертна дейност на три континента в страните: България, Гърция, Испания, Португалия, Русия, Кипър, Австрия, Куба и Индия. Изключително ползотворна и приносна в развитието на българската цигулкова школа и в оформянето на младите цигулкови таланти е и нейната преподавателска работа в НМА  „Проф. Панчо Владигеров” София и в Северногръцката консерватория в Солун, Гърция, където съгражда цигулкови творци и води летни майсторски класове. В областта на обществената дейност се слави като учредител на фондация „Панчо Владигеров”, като активно се включва и в музикалния и културен живот на Шумен. Сред учениците на проф. Гинка Гичкова, изявяващи се вече като изпълнители и преподаватели са: Галина Койчева, Стоимен Пеев, Йордан Димитров, Красимир Джамбазов и др.

 На 27.03.2022г. от 11.00ч. В ГХГ „Б.Георгиев“ Варна се състоя Концерт на Милко Коларов по повод 75 години на проф. Гинка Гичкова. Тази изява бе осъществена по идея на изтъкнатия варненски композитор, а предпочитаният от него и отдавна станал вече традиция формат – неделно матине – всъщност бе част от съпътстващата програма на ММФ „Варненско лято“.

Концертът бе артистично изместен по това време на годината и наистина се открои от останалите изяви от културния афиш на града. Препълнената зала очакваше с нетърпение и интерес музикалното събитие. Проф. Милко Коларов има способността винаги да изненадва публиката с красиви нови произведения, годишнини или посвещения, като винаги обръща внимание на аудиторията да бъде будна за истинското и стойностно изкуство.

Нещо повече, много старателно и прецизно избира своите солисти и изпълнителски състави, без капка сантимент, винаги най-доброто,  в името на художествеността и изкуството. Този концерт също не правеше изключение в отработения през годините художествен, естетичен и програмен рисунък на изявите на Милко Коларов, а чудесният и уважителен повод озари атмосферата още по-празнично в чест на светлата 75 – годишнината на проф. Гинка Гичкова.

Какъв по-хубав подарък може да има човек от един великолепен концерт, с музикалните фойерверки на „Симфониета“ и Маестро Коларов, с прекрасен солист и младежки певчески колективи, с прелестна стегната програма в духа на австрийската музикална класика. Изпълнителският състав – Оркестър „Симфониета“, както и диригента Милко Коларов бяха посрещнати с топли аплодисменти и изявата започна с творбата – Йозеф Хайдн Концерт за цигулка и оркестър в до мажор, със солист Стоимен Пеев.

Цигуларят имаше прекрасен тон и стил на музициране, изключително подходящ за класическо произведение. Маестро Коларов уверено, с категоричен жест и дълбоко вътрешно изживяване на музиката ръководеше музикалната продукция. Оркестърът беше дискретен и акомпаниращ, където е необходимо и ярко заявяващ се в самостоятелните си изяви. Контрастните динамики и великолепното свирене на изпълнителите на сцената се превърнаха в музикална терапия на присъстващите, а виртуозитетът на солиста в каденцата усили още повече терапевтичния ефект. Точно в този момент, изненадващо за всички падна  партитурата на диригента, който продължи, разбира се, вещо да дирижира творбата, като нито той, нито солистът или оркестрантите, не се повлияха от това.

Само концертмайсторът Красимир Щерев с бърза и точна реакция светкавично възстанови баланса. Първата част на концерта завърши красиво и царствено. Публиката, бидейки разнородна, симултанно аплодира, понеже беше възхитена от чутото, а след това спокойно зазвуча и прелестната втората част на концерта – дълга, безмерно красива кантилена, с дълбоко дихание и прекрасно взаимодействие между солист, диригент и оркестър.

Третата част на творбата освежи още повече атмосферата, със своята рондообразност и игрива пъстрота. Искрящото настроение импулсира допълнително публиката, която възнагради щедро изпълнителите след финалните акорди. Сочни, богати и нескончаеми аплодисменти – напълно заслужени – се разпръснаха стереофонично из цялата зала. Веднага на техния фон, младите певци от двата представителни хора на морската столица: Хор на варненските момчетата и младежи, с диригент Дарина Кроснева и Детски хор „Добри Христов“, с ръководител Галина Станишева, започнаха акуратно да се подреждат за следващото стилно произведение – Франц Шуберт Меса в сол мажор.

Междувременно Стоимен Пеев се обърна към своята преподавателка проф. Гинка Гичкова, която присъстваше в залата и напомни на всички за красивия повод днес. С усмивка на лице известната личност, музикант и дългогодишен педагог се присъедини на сцената за топло приветствие. Тя се обърна към публиката с: „Добре дошли!“ и с огромна благодарност към Маестро Милко Коларов за този концерт-подарък за идеята и уважението към нея. След сърдечни и благодарствени прегръдки проф. Гинка Гичкова сподели възторжено: „Вярвам, че бъдещето е в младата смяна. Имах много ученици през годините от Варна и хубав клас в Музикалната академия. Сега  Галя Койчева и Стоимен Пеев поеха щафетата и те на свой ред имат много талантливи ученици в Академията! Пожелавам на почитаемата публика днес още щастливи мигове в тази зала!“

Голям букет и още бурни тържествени аплодисменти украсиха празничния подиум. Разноцветни, красиви и вдъхновени младите изпълнители от Хор на варненските момчета и младежи и Детски хор „Добри Христов“ към ОДК Варна засияха на сцената с младежкия си ентусиазъм. Излязоха и певците солисти: Ирина Жекова, сопран, Валерий Георгиев, тенор и Евгений Станимиров, бас, заедно с Маестро Коларов, разбира се и то под сърдечните аплаузи на публиката.

Получи се една голяма цезура – пълна с трепетна тишина и очакване. Остарелият пулт отново донесе лек смут, защото партитурата пак падна и Диригентът отчетливо поиска този път да го заменят с друг. Едва тогава концертът продължи с великолепната Меса сол мажор от Шуберт. В първата част „Kyrie eleison“ малките изпълнители пееха вълшебно, наизуст и следяха дисциплинирано диригента.

Чувстваше се, че и проф. Милко Коларов много обича тази творба и беше в свещенодействие с нея. Сопранът се заяви сериозно и драматично с „Kriste eleison“. Патетиката обхвана целия изпълнителски състав (солисти, хор и оркестър). Публиката си позволи да аплодира всяка част, което не допадна на Маестрото и той се опитваше да образова в движение присъстващите, с шеговитата, но произнесена със сериозен тон фраза: „Май много ви хареса…“ В „Gloria“ хоровете показаха мощ и плътен звук и технично се редуваха със солистите.

В протежение на творбата се постигна голям психологически заряд, високо драматургично напрежение и поредица от кулминации, а младите изпълнители пееха перфектно, с увереност на латински език. В „Sanctus“ певците и инструменталистите показаха още умения и точност в изграждането на полифоничната тъкан на фугатото, което потвърди тяхната висока музикантска и певческа култура и амплитудата на старателно вложените усилия.

В „Benedictus“ се изявиха по-осезаемо тримата солисти, а в „Ноsanna in exelsis“ доминираше хоровото начало. „Miserere nobis“ вля много мрак и скръб с драматично въздействие, а „Agnus Dei“ доведе музикалната събитийност до най-ниската точка – неочакван край и безмълвна тишина….Това беше чудесен, задълбочен и музикантски прочит на всички музиканти от целия изпълнителски състав, резултат от сериозен и плодотворен труд.

Финалните аплодисменти бяха гръмки, стройни и възторжени. Публика и музиканти взаимно се аплодираха и си разменяха сияещи усмивки.

Маестро Милко Коларов отправи поредния си призив-завет: „Борим се да показваме добри изпълнители и творби от световната музикална класика!“ и „Изкуството е възможно и се прави само с Приемственост!“ Накрая завърши с надеждата: „Хората да се уморят от глупостта си…“ Голяма е мъката на твореца, който има високи критерии и не може да свикне (а и не трябва) с ширещата се безпринципност, комерсиалност и безнравственост. Пътят към успеха би трябвало винаги да минава през истинското изкуство, само тогава, то става образец и пътеводна звезда за поколенията.

автор: Татяна Капричева

снимки: Росен Донев