Разговор с Емил Димитров – създателят на романа „Нефритеният амулет“ първа част
Татяна Капричева: Представете се с няколко думи: какво сте завършили, с какво се занимавате?
Емил Димитров: Средното си образование съм завършил в Строителен техникум – Добрич, а висше във ВНВУ „В.Левски” – В. Търново, ВА „Г.С. Раковски” – София и право в ТУ – Варна. В момента съм адвокат.
Татяна Капричева: Какво Ви провокира да напишете историческия роман „Нефритеният амулет”?
Емил Димитровов: Написах романа с една едничка цел – да научат българите за живота и делото на едно момче, родено в малка Карвуна, дн. Балчик, в бедно благородно семейство от среден ранг, и единствено поради личните си качества получило втората по ранг след императорската ромейска титла, единственият български владетел станал и зет, и тъст на византийския император и в разцвета на силите си приет за равен с владетелите на най-важните в този момент държави в Европа – императорът на Източната Римска империя, наречена от историците Византия, от царят на България и кралят на Унгария, и избран да бъде арбитър в техния спор. Исках да разкажа и за строителството на първия български военно-морски флот, факт, който, кой знае защо се пренебрегва в официалната историография, като се пренебрегва и факта, че деспот Добротица е първият български владетел водил победоносна морска война и то не срещу кого да е, а срещу великата морска империя Генуа. Унизената Генуа подписва мирен договор със сина на българския владетел чак около две години след смъртта на деспот Добротица. Документът е запазен и до днес и е уникален източник за българската история, за делото на деспот Добротица и европейското и българското право. Писах редовете на романа с надеждата и вярата, че и в днешното ни трудно време българите имат с какво да се гордеят – делата на великите ни деди.
Към основния текст на романа добавих „Летопис” от монахът Спиридон с цел читателите да научат как се е развивала през вековете турската експанзия в Мала Азия и на Балканите, защо и как е завладяна Византия и Константинопол. Стремежът ми бе да покажа максимално исторически вярно политическата обстановка в Европа в средата на 14 век – епохата на деспот Добротица и на този фон – неговият огромен авторитет у съвременниците му, извисил се до там, че дори и нашите поробители, почти век по-късно нарекли владените от него земи просто „Земята на Добротица”, на турски – Добруджа, и така е останало за вечни времена.
Татяна Капричева: За колко време го написахте?
Емил Димитров: Събирането и проучването на историческите факти бе за около две години, а самото написване на романа – за около година и половина. Подготовката за издаването – редакторска работа, корица и художествено оформление и предпечатна подготовка обикновено трае от половин до една година.
Татяна Капричева: Кажете няколко думи и за първия Ви роман?
Емил Димитров: Написах документално-историческия роман „Кан Тервел – кошмарът на халифата” за да разкажа на българските читатели за забравения владетел, за титаничния сблъсък между исляма и християнството край стените на Константинопол през 717 – 718 г. и ролята на България и кан Тервел за спасението на Европа от ислямизация.
Написах книгата защото съм дълбоко убеден, че днес и во веки трябва да помним за:
Война, който не е загубил нито една битка в живота си;
Държавника, който укрепил и разширил по мирен път България и поставил за вечни времена страната ни на картата на Европа, оценил по възможно най-добрия начин обстановката в началото на 8 век и подал ръка за помощ на своя противник в тежък за него момент;
Светеца и християнинът, човекът Тервел, спасил християнска Европа от ислямизация;
Владетелят, без който не само българската и европейската, но и световната история щеше да бъде друга.
Татяна Капричева: Имате ли други книги, разкази, поезия?
Емил Димитров: Имам издадени три романа – „Кан Тервел – кошмарът на халифата”, „Стълбата на светлината” и „Нефритеният амулет – величието на Добротица”. Публикувал съм геополитически и военнотехнически анализи в изданията на МО и сп. „Криле”, както и разкази и юридически статии.
Татяна Капричева: Кои са любимите Ви писатели, поети?
Емил Димитров: Труден въпрос. Харесвам смислената и съдържателна проза. Зает човек съм и, за съжаление, ми остава малко време за четене, но бих препоръчал на всички прекрасните романи на Елиф Шафак „Любов” и „Чест”, а от българските автори – „Хавра” на Захари Карабашлиев и „Живот в скалите” на Мария Лалева. Прекланям се пред класиците на българската литература и да ги изброявам няма смисъл. Любим? Не бих казал, всеки от тях заслужава нашето уважение.
