Разговор с Емил Димитров – създателят на романа „Нефритеният амулет“ втора част

Разговор с Емил Димитров – създателят на романа „Нефритеният амулет“ втора част

Татяна Капричева: Да се върнем на „Нефритеният амулет”! Имате ли идеи за екранизация?

Емил Димитров: Да имаш идея е едно, а да я реализираш е съвсем друго нещо. За филм трябват много пари. Ще Ви дам пример – преди години имаше идея да се направи документален филм за кан Тервел и да се предложи на програмата „HISTORY  CHANNEL” за да може най-после Европа да научи по един категоричен начин, че не Карл Мартел с битката при Поатие на 10.10.732 г., а кан Тервел е спрял арабите и спасил нашият континент от ислямизация. Събра се екип – от режисьора до продуцента, написах и сценарий, но не успяхме да съберем нужната сума, при все, че документалното кино е по евтино от игралното. Не успяха в същото начинание и Националният комитет за честването на 1300 години от победата на кан Тервел над арабите край Константинопол през 718 г. Изводът е един единствен – богатите хора в България не дават пари за култура!

Татяна Капричева: Има ли глад, търсене за такъв тип литература?

Емил Димитров: Да, и това е много радващо. Въпреки недоимъка и всички видове кризи, българинът успява да отделя от скромните си приходи пари и за книги. Като пример ще Ви посоча романът си „Кан Тервел – кошмарът на халифата”. Книгата се появи в продажба през април 2012 г. и продажбите продължават и до днес с устойчив и постоянен обем, който години наред го нарежда сред най-продаваните романи на веригата книжарници “Хеликон”. Надявам се, „Нефритеният амулет – величието на Добротица” да повтори този успех. Добре се продават и други автори, пишещи в различни жанрове, и това показва, че книгоиздаването в България има бъдеще. Но от друга страна следва изрично да се подчертае, че в огромното си болшинство писателите имат и втора професия, защото получаваните хонорари са обидно малки. Не повече от десетина процента от авторите се издържат само от своите творби, всички останали търсят и други източници в днешното трудно и объркано от политиците ни време.

Татяна Капричева: Планирате ли представяне на Вашата книга?

Емил Димитров: До момента романът бе представен публично на читателската аудитория в градовете Добрич, Бургас и Ловеч. Инициативата винаги е била на културната общност в даденият град. За сега Варна не е проявила подобен интерес, независимо от факта, че доста голяма част от действието на романа се развива именно във Варна, а аз не зная за друг роман, който да отразява събитията в града през втората половина на 14 век.

Татяна Капричева: Обрисувайте Вашето творческо пространство? Какво Ви вдъхновява?

Емил Димитров: Обичам историята и затова книгите ми са на историческа тематика. Дори и „Стълбата на светлината” е повече история, от колкото фентъзи. В нея ще се срещнете с реални личности от периода на зараждането на човешката цивилизация в Месопотамия, ще научите за теорията на Елена Блаватская за произхода на човешката раса, ще прочетете за първите монотеистични религии, за хората – сомати и т.н. и т.н. Фентъзи елементът е всъщност фон на действието.

Основната ми цел е да се опитам да разкажа за някой от великите български владетели и да направя читателите поне за няколко часа горди, че са българи.

Херодот е казал, че „Историята е учителка на народите.” Съгласен съм, прав е, но като гледам днешната българска действителност ми се струва, че сме твърде лоши ученици. Не случайно още Мавро Орбини в „Царството на славяните” посочва: „Тук наистина се натъкваме на превъзходен пример за това, до какво могат да доведат раздорите и гражданските несъгласия. Българите /според свидетелствата на Биондо, Сабелико и Платина/ били най-могъщата нация, способна да надвие турската сила, и докато живеели в мир помежду си, не един техен враг, ами всички, взети заедно, не били в състояние да ги надвият. Ала се разделили по вина на царете си и царството им, някога така процъфтяващо, се разпаднало.”

Трагично разделени сме и днес и виновни за това не са обикновените хора, а самообявилите се политически лидери – от царя до генерала. Днес ни липсват истинските водачи, титани на политиката и мисълта като Гиньо Ганев и Дертлиев. През последните двадесет години постоянно ни се самонатрапват самовлюбени и вторачени в собственият с пъп лица, провалени или неуспели в професионалното си поприще, но претендиращи да ни водят към светлото бъдеще, разбирайки в това единствено и само собственото си благоденствие, без ги е грижа за обикновения човек от селото и малкия град. Сещат се за него само и единствено преди избори.

Затова и пиша – с безумната мечтата да помогна поне с малко на българите да намерят своят днешен път към просперитет и благоденствие, да се обединят и да издигнат авторитета на нашата Родина до висините от времето на Тервел и Симеон, на Иван Асен и Петър.

Татяна Капричева: Виждате ли „Нефритеният амулет” като аудио книга или като електронен вариант за четене?

Емил Димитров: Не, към момента това не ме интересува.

Татяна Капричева: Бъдещи творчески планове – книги, романи …?

Емил Димитров: Да, работя по нов проект. Главният герой е отново велик, но и трагичен в личен план български владетел. Мисля, че към момента това е достатъчно като информация.

Татяна Капричева: Как съчетавате адвокатската професия с писателската дейност? Кое Ви отнема повече сили и енергия? И кое Ви зарежда повече?

Емил Димитров: Опитвам се да има баланс в отделеното време. Надявам се, един ден писането на книги, а не на съдебни документи, да бъде главното ми занимание, но за мое съжаление днес второто надделява.

Татяна Капричева: Какво ще пожелаете на читателите на „Култура всеки ден”?

Емил Димитров: На читателите на „Култура всеки ден” от все сърце желая преди всичко крепко здраве и ведро настроение, весели Коледни и Новогодишни празници, много сбъднати мечти, и нека човечността стопля Вашите домове! Бъдете смели в мечтите си, дръзки в делата си и винаги готови да посрещнете щастието и вдъхновението в живота си! Бъдете горди, че сте българи, наследници на велики деди – владетели, войни, будители, просветители, творци и обикновени хора, посветили живота и делата си на завета на кан Аспарух – България е над всичко!