Камерен концерт – „Людмил Ангелов и приятели“

Камерен концерт – „Людмил Ангелов и приятели“

На 26.03.2024г. от 19.00ч. на Основна сцена на Държавна опера Варна се проведе музикално събитие от цикъла камерни концерти „Людмил Ангелов и приятели“. На този изящен концерт бяха представени без антракт великолепни вокални цикли, арии и клавирни пиеси. Музиката бе подбрана внимателно и съгради топла, уютна и задушевна атмосфера тази вечер.

Още от самото начало изпълнителите Ливиу Холендер, баритон и Людмил Ангелов, пиано, бяха посрещнати сърдечно, с ведри аплодисменти от очакващата наслаждение публика. Веднага, без никакви предисловия, прозвуча първата от петте песни на Ф. Шуберт – „Heichenroslein“ D. 257. С магнетична, слънчева усмивка и много настроение певецът изпя „Розичка в полето“, като всеки детайл от текста бе изигран и почувстван. Свежото начало на концерта обеща още вълнуващи мигове.

Ливиу Холендер стопи дистанцията с публиката със звучното „Добър вечер!“ на чист български език, след което продължи на английски език да контактува със слушателите. Това накара публиката да се почувства още по-комфортно и превърна камерния концерт във фина изява на отдавна забравената практика на „домашното музициране“. Последва песента „Zur zurnenden Diana“ D. 707. Певецът владееше прекрасно гласа си и оцветяваше чудесно с различни нюанси красивата си бленда, придружена от вещо тълкуване на поезията. От своя страна пианистът, добавяше още драматизъм, със своя точен и адекватен на случващото се, акомпанимент. Изразителността на двамата изпълнители се потвърди и в  голямата динамика и кулминация в драматургията на творбата. Разбира се, това доведе и до звучни аплодисменти от страна на присъстващите.

Следващата песен на Шуберт – „Sehnsucht“ D. 636, в която камерният състав продължи великолепното си професионално общуване, плени с маршовите си интонации и тържественост, с трудния си съпровод и уникалната ансамбловост на музикалния тандем. Публиката не можа да изчака до края на песента и възнагради изпълнителите с възторжени аплодисменти. „Der Schiffer“ D. 536 бе бърза  и импулсираща песен, която въздейства много силно и взривно на слушателите. „Nachtstuck“ D. 672 бе следващият музикален номер във вечерта, който впечатли със своята замисленост и дълбочина на изказа. Кантото на баритона се лееше в залата, под звуковия фон на Людмил Ангелов, който рисуваше тоновете като художник. Ливиу Холендер изрази тази привидна статика – тялом и духом, като „жива“ статуя, докато пианистът ваеше и скулптурираше звуковата архитектоника. Сочни аплаузи се разнесоха из залата, след което Ливиу Холендер, се оттегли за кратка почивка, отстъпвайки бързо сцената на своя колега за солово изпълнение.

Красиво и вдъхновено прозвуча Шопен „Прелюд“ ор.45, с голяма мъдрост и благородна дълбочина. Големият майстор си личи по това, че винаги успява да те развълнува. Тълкува музиката така, че тя не само да достигне до теб и да те докосне, но и да повярваш, да се довериш и да се отдадеш в плен на това съвършенство. Последваха дълги и благодарни аплодисменти, както и дълбок поклон от страна на клавирния изпълнител. Людмил Ангелов, под формата на словесна постлюдия, сподели и няколко думи за тази творба, че не е случаен избор в програмата, и че е новаторска, като хармонични прозрения на Фредерик Шопен.

Музикалната вечер продължи с вокалния цикъл „Песни на странстващият калфа“ от Густав Малер, като Ливиу Холендер разказа бързо и въодушевено за песните, текста и сюжета на това произведение. Последваха една след друга: „Wenn mein Schatz Hochzeit macht“, „Ging heut morgen ubers Feld“, „Ich hab ein gluhend Messer“, „Die zwei blauen Augen von meinem Schatz“. Публиката толкова много се възхищаваше на изпълнителите, че невъздържано аплодираше след всяка песен, изразявайки емоциите си. Ливиу Холендер бе твърде взискателен и ерудиран, изобразявайки с мимика и глас творбата, изтъквайки всеки детайл в текста и музиката на малеровия песенен цикъл. Людмил Ангелов бе вярна опора в интерпретацията на „Песни на странстващия калфа“, възторгвайки публиката с всеки щрих, динамика и артистично колориране на клавирната партия, превръщайки се в човека-оркестър. След този великолепен художествен разказ на двамата изпълнители и зарята от аплодисменти в залата, на сцената последва още едно произведение за соло пиано – прочутата Фантазия  KV 397/385g от В. А. Моцарт. Людмил Ангелов представи творбата по свой уникален начин – свободно, фантазийно, с голям релеф и динамични амплитуди, придавайки й прелестна философска и съвременна трактовка. Това не беше просто свирене, а музикално послание, затова как съвършената музика на Моцарт и изящната интерпретация на голям клавирен майстор доказват висотата на изкуството, което чупи рамки, бариери, епохи и времена, оставайки вечно и актуално на своя пиедестал. Отбраната публика, която присъстваше изрази за пореден път своето възхищение и с интерес изслуша представянето на следващия оперен репертоар от програмата. Както отбеляза и самият Людмил Ангелов – този репертоар е съвсем тематичен и закономерен, след като „се намираме в „Оперна къща“, имайки предвид Държавна опера Варна.

В това време на подиума излезе и Ливиу Холендер, който веднага влезе в образа на Волфрам, с арията „O, du mein holder Abendstern“ от операта  „Танхойзер“ на Рихард Вагнер. Магнетичното излъчване и изпълнение на певеца, както и просветления край на арията предизвикаха искрени аплодисменти от слушателите. Последва и още един оперен номер, този път на френски език – „Avant de quitter ces lieux“ от операта „Фауст“ на Шарл Гуно. Този път Ливиу Холендер трябваше да се превъплъти в персонажа на Валентин. Певецът се изяви внушително, химново и триумфално, което оформи тържествения апотеоз на концерта. Хванати за ръце и с дълбоки поклони, изпълнителите приеха овациите на публиката. Познавайки много добре вкусовете и очакванията на меломаните, изпълнителите веднага поднесоха на слушателите музикален бис –  ярката, драматична и релефна ария на Ренато от операта „Бал с маски“ от Джузепе Верди. Този път Ливиу Холендер показа истинския си размах и възможности, както и дълбоко познаване на вердиевата оперна естетика.

Публиката стана отново на крака в знак на уважение и екзалтация. Музикантите на сцената, с радост установиха, че на публиката изключително много й хареса поднесената програма и й подариха още един бис, посветен на 125г. от рождението на Панчо Владигеров – песента „Стари дядо“, из цикъла „Пет народни песни“ от същия автор. Българският финал на вечерта разчувства още веднъж публиката, със своята вечна, непринудена и истинска красота и стойност.

автор: Татяна Капричева

снимки: Росен Донев