Варненско лято 2024 панорама – четвърта част
Юлските събития от афиша на ММФ „Варненско лято“ 2024г. започнаха с един много впечатляващ тематичен концерт от модула „Музикална лаборатория“ – „Дърво, кожа, дъх“. Този уникален музикален проект е на изпълнителите: Татяна Колева, маримба / перкусии, Живко Василев, кавал / електроника и Рубен Кийфтенбелт, live еlectronics. Изявата се състоя на 04.07.2024г. oт 20.00ч. в Двора на Археологически музей във Варна.
Имаше голям интерес към събитието и се наложи да бъдат разположени още столове за посетителите, освен готовия сет. За удоволствие на присъстващите, докато се настаняват, звучеше тиха и приятна музика, течаха и последни приготовления. Татяна Колева, чест гост на фестивала, водеше увлекателно концерта и предпочиташе пряко да контактува с публиката, затова нямаше предварително подготвени програмки.
Слушателите се отпуснаха и проследиха музикалния спектакъл в художествената му цялост. Сцената изобилстваше от всякакви ударни инструменти и перкусии и буквално нямаше никакво място, освен за изпълнителите. Рубен Кийфтенбелт, със своето електронно шоу беше ситуиран в противоположния на сцената ракурс, зад публиката, така че присъстващите бяха изцяло потопени, симултанни участници в проекта. Първият инструментал бе в пулсация 5/8, като двамата изпълнители непрекъснато си разменяха, солистични и акомпаниращи функции в разнообразния аранжимент на темата.
Втората пиеса бе солова за комплект барабани и електроника от гръцкия композитор Янис Ксенакис „Рибонс“ I част. Творбата беше сложна, с разнообразна техника и причудливи ритмични фигури и със своята размисляща и провокираща музика приличаше на езически ритуал. Електронните звуци създаваха космическа дълбочина, в чието пространство Татяна Колева не просто свиреше, а свещенодействаше като жрица. Публиката, затаила дъх не усети, когато пиесата приключи и се образува дълга цезура преди да аплодира.
Следващото произведение отново прозвуча в тандем кавал и маримба, обогатено с много и разнообразни перкусионни инструменти. Татяна Колева беше ярко атрактивна и динамична, натоварена с много функции – гореше в музиката, докато Живко Василев бе по-статичен, но с голямо вътрешно изживяване и от време на време повдигаше артистично черните си вежди.
След кратко обяснение от страна на водещата, публиката се информира, че предстоящият музикален „триптих“ е авторска музика и между пиесите има нещо общо като дух и идеи, образувайки заедно, макар и по-абстрактна сюжетна линия. Това бяха пиесите: „Ледени висулки и лъчи“ (T. Koлева) – „Гейт Е- 19“ (Ж. Василев) и „Полет“. Аранжиментите бяха повече от прекрасни и разчупени и електрониката и множеството ефекти създаваха допълнително пълнота и красота в изказа.
Последваха още втора част на „Рибонс“ от гръцкия учен, математик, архитект и композитор Я. Ксенакис, чиято фонична архитектоника за комплект барабани отново огласи атмосферата, в която се изявиха и прелитащите гларуси. Прозвучаха и пиеси с етно и джаз елементи в различни неравноделни размери, които бяха много професионално и с дозирана мярка поднесени, а за финал слушателите се тонизираха и с едно китно, ситно, шопско хорце.
Удовлетворените изпълнители приеха с дълбока признателност бравурните аплодисменти на родната публика, която присъства на един стилен и атрактивен концерт, с много авторска музика на тандема – Татяна Колева, Живко Василев и Рубен Кийфтентбелт.
На 06.07.2024г. от 21.00ч. в Летен театър Варна, фестивалната публика се наслади на операта „Бохеми“ от Джакомо Пучини от панела „Опера Летен театър“. Творческият екип бе в състав: диригент: Якопо Сипари ди Пескасероли, режисьор: Ада Гурра, сценограф: Ренолд Сула, костюмограф: Арди Аслани, диригенти на хора: Стефан Бояджиев и Теодора Георгиева, концертмайстор: Красимир Щерев, корепетитори: Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Игносио Апариси, Руслана Шевельова, асистент режисьори: Димитър Левичаров, Иво Йорданов, помощник режисьори: Вероника Минкова и Тихомир Трифонов, хор и оркестър на Държавна опера Варна.
В ролите се изявиха: специалният гост на вечерта – Красимира Стоянова като Мими, Антонио Гандиа като Родолфо, Красен Карагьозов в ролята на Марсел, Пламен Димитров като Шонар, Гео Чобанов в типажа на Колин, Александрина Михайлова като Мюзета, Мартин Киров като Беноа, Петър Петров в ролята на Алсиндор, Пламен Михайлов в типажа на Парпиньол, Петър Генов и Илко Захариев като митничар и сержант.
Интересът към гостуването на звездното сопрано Красимира Стоянова бе огромен и Летен театър Варна бе пълен с почитатели на оперното изкуство. Маестро Сипари ди Пескасероли бе изцяло в бяло и бе топло посрещнат от фестивалната публика, в която имаше и много чужденци. Слушателите бързо бяха превзети от сценичното действие, за силата на което допринесе много и диригентът, който бе не по-малко сърцат и атрактивен, изживявайки всеки детайл като неизменен контрапункт на събитията.
Певците бяха великолепни и изграждаха своите образи, създавайки много настроение и конкретни емоционално-артистични внушения, според ролите си. Публиката чакаше с нетърпение появата на Красимира Стоянова, която с типичната си взискателност към себе си, музикалната партия и художественото пресъздаване на героинята си влезе в образа на Мими с деликатност и финес. Публиката аплодира горещо и с множество овации „Брави!“ дуета между Родолфо и Мими, чиито певчески тембри удивително много си подхождаха и създаваха впечатление, че солистите са си партнирали много пъти.
Независимо двата дълги антракта и техническите паузи между действията, присъстващите проявиха стоицизъм и подариха още много аплодисменти на прекрасните изяви: на кокетката Мюзета, на сложните хоровете и вокалните ансамбли между героите, на акробатичните атракции и скокливия Парпиньол като елементи и номера от второ действие.
Други акценти от оперния спектакъл бяха: дуетите между Марсел и Мими, сбогуването между Родолфо и Мими и драматичната изповед на Родолфо пред Марсел от трето действие. Във финала бяха противопоставени непринудената веселба на пируващите и танцуващи приятели: Шонар, Колин, Марсел и Родолфо, на личната трагедия на умиращата шивачка на дантели и бродерии – Мими.
В покъртителната сцена между Родолфо и Мими, маестро Сипари, дирижира без палка, изживявайки заедно с артистите на сцената случващото се и изтръгвайки от оркестъра максимална експресия. В полунощ още ехтяха ликуващите, тържествени ръкопляскания на благодарната публика, която заедно с целия екип празнуваше триумфа на музиката и истинската любов. Всички солисти, диригентът и членовете на творческия екип украсиха още веднъж с дълбоки поклони сцената под химновите звуци на ритмичните ръкопляскания.
автор: Татяна Капричева
снимки: Росен Донев