Концерт в памет на професор Ифра Нийман

Концерт в памет на професор Ифра Нийман

   На 25.07.2024г. от 19.00ч. в Градската художествена галерия Варна се състоя едно много съдържателно събитие от афиша на ММФ „Варненско лято“ 2024г. Това бе концертът в памет на професор Ифра Нийман. Изявата бе тематична като замисъл и репертоар, издържана органично в духа на британската музика и безупречно поднесена от изпълнителите Яна Бурова, цигулка и Богдан Станев, пиано.

  Възпоменателният концерт протече на един дъх, като първо прозвуча гласът на проф. Ифра Нийман, със синхронен симултантен превод на български език. Знаменитата личност говореше за ползите и вредите от конкурсите и влиянието им върху развитието на младите таланти. Дори и сега, проф. Инфра Нийман имаше много силно въздействие от екрана на мултимедията и особено впечатление направиха думите му, че всеки музикант трябва да има: „отношение, честност и респект към публиката“. След краткото видео, с топли и сърдечни аплодисменти бяха посрещнати музикантите на сцената и преди първото изпълнение Яна Бурова припомни на присъстващите биографията, наградите и заслугите на емблематичната личност, като изпълнител и педагог.

  Първата творба, с която изпълнителите откриха тържествената вечер бе романтичната Соната за цигулка и пиано оп. 82 в ми минор от Едуард Елгар.  (Allegro. Risoluto / Romance. Andante / Allegro non troppо). Музиката започна ярко и артистично изразително. И двете инструментални  партии бяха равностойни, наситени и течаха експресивно красиво в своята художествена едновременност. Изпълнителите много умело си партнираха и сменяха звукоизвличането в контрастния тематизъм. Първата част на произведението бе прелестна сплав от драматизъм, вълнуваща поетичност, благородни пориви и меки, дълбоки и смислени кулминации. Музикантите извайваха прекрасно и мъдро звука и архитектониката на композицията, изслушваха се и бяха непрекъснато в изключително точен баланс. Динамичната драматургия също впечатли с разнообразните си нюанси, като на преден план изпъкваха интригуващият цигулков тон и благородната и дозирана клавирна звучност. Втората част направи впечатление със закачливите си интонации, пицикати и своя скрит темперамент и салонен привкус. Като че ли се долавяше танцовата стъпка на „танго“, а тембрите на пианото и цигулката се вплитаха, прегръщаха и разделяха в звуковото си партньорство с гъвкави мелодии и капризен ритъм. След просветлените, „изпяти“ епизоди, последваха на вълни: нежна и поетична кулминация, красива тема в пианото, диалог между двата инструмента, още по-голям покъртителен прелом, след чието въодушевление, отново настъпиха деликатни и елегантни пасажи, отвеждащи към изящния танцувален релеф на първоначалната музикална фактура. Финалната част на творбата бе течаща, разказвателна и вътрешно развълнувана. Контрастните епизоди се сменяха в  различни конфигурации и внушения. Всеки от интерпретаторите на сцената осъзнаваше своята творческа и човешка отговорност и диалогът между двата инструмента прерасна в красив музикален разговор. Брилянтно изработената партитура от изпълнителите, показа високо ниво на звук, интерпретация, драматургия и концепция на творческия замисъл. Клавирната партия бе натоварена с повече функции, за да изгради мащаба и възторга в структурата на частта, довеждайки до утвърждаващите виртуозни пасажи и на двата инструмента в кодата. Публиката изля възхитата си от чутото в сочни, гъсти и ритмични аплодисменти.

 Само след минута отдих, музикантите от сонатното дуо в състав: Яна Бурова, цигулка и Богдан Станев, пиано отново излязоха на сцената, топло посрещнати с ръкопляскания от слушателите. Цигуларката, направи ретроспекция на дългогодишната връзка на проф. И. Нийман с ММФ „Варненско лято“ и на отдадената му работата – цели 23 години с талантливите цигулари в майсторските класове на „Лятната академия“.

 Концертът продължи с Три пиеси из Сюита за цигулка и пиано оп. 6 от Бенджамин Бритън  (March, Allegro ala Marcia   /  Lullaby, Lentro tranquillo  / Waltz, Ala Valse – Vivache e rubato). Характеристичната музика на Бритън веднага прехласна публиката, със своите откъслечни фрази, обигравайки в стереофоничен стил всички регистри на пианото и цигулката. Тонусът на възприемане на слушателите също беше много висок и те следваха звуковата картина, напълно доверявайки се на майсторите-интерпретатори на подиума. Втората част от сюитата бе мечтателно нежна и замислена и се открояваше със своята колоритна звучност. Двата тембъра на инструментите имаха контрастни звучности и линии, но удивително добре се съчетаваха и контрапунктираха в пластичните музикални пластове. Атмосферата изразяваше „вътрешна динамика в спокойствието“. Вълнуващата музикална картина излъчваше топлина и задушевност, съдържайки като послание дълбоко и мъдро овладяно вълшебство. Третата част от сюитата бе най-артистична и пленяваща с остър взискателен релеф и отчетлив ритмичен рисунък. Изящната и деликатна метрична пулсация на валса създаде много настроение у присъстващите и те се фокусираха още повече върху музиката. Средният дял беше още по-причудлив, експресивен, с много специални ефекти и лек шаржово-гротесков ракурс. Ачелерандото доведе до ново емоционално ниво, а смяната на солистични и акомпаниращи функции и в двата инструмента обогати и разнообрази музикалната фактура. Към края на частта звукът се уплътни, стана многопластов и интригуващ. Ефектният край взриви още повече публиката, която изригна в бурни аплодисменти. Музикантите бяха повикани два пъти на сцената да приемат безкрайните благодарности на слушателите за това великолепно музициране, продължавайки да ги награждават с още викове „Браво!“ и свежи овации.

  Преди последната творба от програмата на концерта, публиката бе запозната с още информация, относно българската следа в професионалния живот на проф. Ифра Нийман. Стана ясно на всички, че листата със стипендианти и ученици на големия педагог е доста дълга и то с осезателно присъствие на даровити български цигулари, между които: Минчо Минчев, Велика Цонкова, Веско Пантелеев-Ешкенази, Васко Василев, Димитър Буров, Мила Георгиева, Яна Дешкова, Емил Деканаров, Яна Бурова, Юлия Георгиева и много, много други, които на свой ред заемат своето почетно място в културния и музикален живот у нас и в чужбина като изтъкнати изпълнители, концертмайстори и преподаватели.

  Соната за цигулка и пиано в ла минор от Уилям Уолтън  (Allegro tranquillo /  Variacioni. Andante) бе удивителна като музика и съдържание. Направи впечатление с дълбокия си хуманизъм и вътрешен порив. На пръв поглед, конструирана в двучастен цикъл, всъщност се разкри като изключително дълга, сложна и трудна технически и интерпретационно творба. Но може би най-големите й достойнства бяха творческата честност и въодушевената,  истинска музика, в която бе имплантиран един личен мотив от биографията на композитора. Първата част бе задушевна, развълнувана и поривиста, с бързи кулминации. Многопластовата фактура бе изтъкана от многосъбитийност, моторика и непримиримост. Различните музикални профили на двата инструмента контрастираха и се допълваха едновременно, без да доминират, независимо от моментната им функционална натовареност в музикалната тъкан. Желязното взаимодействие между изпълнителите будеше възторг и опиянение. Музикалните картини се сменяха много бързо и изградиха голяма кулминация. Различните по сила и въздействие изблици, криеха една съдбовна непримиримост и търсещ дух. Музиката беше много сугестивна – събуждаше и провокираше сетивата. Музикантите на сцената звучаха леко и ефирно като на запис от компактдиск, но всички професионалисти в залата знаеха, колко много труд и отдаденост стоят зад това съвършено свирене. Втора част от сонатата, дори и след кратката цезура, прозвуча като естествено продължение на предходната. Двата тембъра – цигулка и пиано – разказваха поетично и художествено като душата и сърцето на един човек – една лична история. Публиката сякаш не присъстваше на концерт, а на един музикален филм-спектакъл. Разнообразието във вариациите на темата приличаха на кадрите на кинолента, които се редяха като проникновена изповед, в която емоциите не стихваха, претърпявайки поредната си музикална трансформация. Бравурната кода на втора част изтръгна нестихващи и настоятелни аплодисменти. Цветя и поклони украсиха подиума, а фестивалната публика стана на крака в знак на уважение към прекрасните изпълнители, които им представиха една интересна, вълнуваща и класна музика. Яна Бурова поднесе своите благодарности към екипа на ММФ „Варненско лято“ и лично към Марио Хосен, също така към Рейчъл, дъщеря на проф. И. Нийман, която е предоставила възможността за достъп към личния му архив и към БНР за статиите и интервютата към момента, и към брат си – Димитър Буров за ценните съвети и насоки.

 За финал на изявата прозвуча като музикален подарък за всички присъстващи пиесата „Morceau de Concours“ от Габриел Форе, чиято спокойно-просветлена изящност и красота, обогати с още повече грация и прочувственост музикалната атмосферата на вечерта.

  Концертът в памет на проф. Ифра Нийман ще остане не само като един музикален мемориал в афиша на 98-мото издание на ММФ „Варненско лято“, но и като знак на приемственост между културните генерации, които пазят традициите, но и издигат нивото на музиката като  универсално, наднационално изкуство.

автор: Татяна Капричева

снимки: Росен Донев