Нашенец по Чудомир

Нашенец по Чудомир е Моноспектакъл на Мариус Куркински

„Актьорът Мариус Куркински превърна моноспектакъла в основна форма на проява на неговия оригинален и неподражаем изпълнителски стил и талант. Той му донесе множество награди и  суперлативното определение „театрален феномен”. Той навлезе в територията на моноспектакъла през прозата на Чехов, Платонов и Джулиан Барнс, през библейски и други текстове, а от 2006 г. насам поставя основно български автори. С моноспектакъла по разказите на големия български хуморист Чудомир, Мариус Куркински отбелязва 30 години сценична дейност.
На сцената той пресъздава типичното за автора остроумие и виждания за живота, поднесени чрез забавни и трогателни истории, чрез непосредствения и искрен разказ на наивитета.“

„Тези неща са писани между годините 1933 и 1940…  Може би все пак са верни родни картинки от онова време, поръсени с хумор. Казват, че народите са като децата — не обичат да им се чете морал, а искат да стигнат до истините, развличайки се. Казват още, че ако сатирата е хирургическият нож, то хуморът е „сладкият мехлем“ за раната. Щом е така, не остава друго освен да си пожелаем този сладък мехлем да се произвежда масово и да се продава под път и над път, защото у нас има още много рани за лекуване.“  Чудомир

 „13 причини до Нашенец!“
Всичко започна като си мислех, че съм Дон Жуан („Дон Жуан“ – 1993). Скоро след това с много трепет изпълних песента на всички песни („Песен на песните“- 1993)! Срещнах тайнствена дама, която ми помогна да стъпя на голямата сцена и да се запозная с многобройните зрители („Дамата с кученцето“ – 1996). И до днес не разбирам, как съм събрал смелостта да пристъпя към Новия завет („Евангелие по Матея“ – 1997). Това ми помогна да намеря човека в себе си („Самият човек“ – 1999)! Сънувах, че съм се събудил („Сънят“ – 2001). Събудих се и претърпях сътресение („Сътресение“ – 2006)! От него научих много, както за моите предци, така и за съвременната българска публика („Български разкази“ – 2010). По-късно проумях, че неусетно съм се превърнал в смешен човек, който отново сънува („Сънят на смешния човек“ – 2014). Окончателно достигнах до истината! Аз съм просто артист, заключен в театъра след края на поредното представление и не мога да изляза в реалността („Юбилей“ – 2015). Тогава на сцената кацна черното пиле и отново ме понесе на крилете на театъра („Черното пиле“ – 2016)! Играх, играх, играх и стигнах до („Мариус 50“ – 2019). Ще потърся причините в „Нашенец“!

Мариус Куркински 30 години – моноспектакли