Романът – Нефритеният амулет от Емил Димитров

Романът – Нефритеният амулет от Емил Димитров

отзив: Татяна Капричева

Историческият роман „Нефритеният амулет“ от Емил Димитров е истинско богатство в съвременната българска литература. Историческият роман е, може би, най-трудният жанр, защото авторът, освен художествената правда трябва да се опира и на историческата истина и да я отстоява. Точно това е постигнато в романа „Нефритеният амулет“ и то по един необикновен и категоричен начин. Брилянтното творение на Емил Димитров, с подзаглавие „Величието на Добротица“ е ярка заявка, с подчертан интерес към неизследвани исторически казуси и запълва с великолепие и достойнство една избягвана ниша последните десетилетия. А има толкова отчайваща и неотложна нужда от глътка родолюбие, патриотично възпитание и светлина към българщината, отново… Осезаемо се чувства необходимостта от подобни четива, които да формират правилна историческа, естетическа и художествена гледна точка, която да позволява на хората да прогледнат и за себе си и за нацията си, и да осъзнаят в крайна сметка в глобалност – цялостната парадигма на събитията и процесите, около нас и вътре в нас. Ето това вълшебно плацебо представлява „Нефритеният амулет“, лек за „нашето болно време“, който замислен така или не, е подходящ роман за аудитория от голям възрастов спектър, без това да отнема от сериозността на книгата.

Романът „Нефритеният амулет“, издаден през 2021г., на Емил Димитров е трети по ред в творчеството на писателя, след фентъзи романа „Стълбата на светлината“ и документално-историческия „Кан Тервел – кошмарът на Халифата“, издаден през 2012г. Това, което го отличава от неговия предшественик е голямата доза реалистичност и жажда за историческа правда. Романът обхваща един по-малко дискутиран аспект – значението на Добротица като владетел, с неговото десподство, като фактор на Балканите и парламентьор, с тесни родствени връзки с близките по територия владетели. Като строител на първия български военно-морски флот, деспот Добротица е много по-стойностен като историческа личност и вместо да научаваме за него от художествените книги, дошло е вероятно времето да му се отреди и по-голямо място и в учебниците по българска история.

Романът „Нефритеният амулет“ от Емил Димитров има стройна, ясна структура, прекрасно оформление и притежава прецизно обмислен подход към читателя. Правят впечатление: привлекателният изглед на книгата с живописното майсторство на Боян Янев – ние виждаме веднага величието на нос Калиакра и плаващата в Черно море галера, и книгата сякаш те предизвиква веднага да я докоснеш и прочетеш; магическото заглавие – (“Нефритеният амулет“) – каква ли тайна крие и какви приказни и чудодейни свойства има; достойният обем на изданието, точно дозиран – достатъчно голям, за да е роман и същевременно не толкова дълъг, съвършено пригоден за съвременния читател.

Романът „Нефритеният амулет“ от Емил Димитров започва с посвещение: „С най-голяма благодарност и уважение към всички българските историци, посветили живота си на издирването и събирането на златните страници от българската история, превърнали се в основа на този роман“, споделя с преклонение авторът. Книгата притежава и увод от историка проф. Пламен Павлов „Деспот Добротица и българският XIV век през погледа на писателя Емил Димитров“, където с респект и почитание, с извода, че литературата винаги е била „ключ“ в разгадаването на „истините и загадките на миналото“ и след кратък разбор на историческите романи у нас и в чужбина, лаконично са представени голяма част от достойнствата на изданието. Романът „Нефритеният амулет“ съдържа седемнадесет глави, които нямат специални наименования, а само номера, но това е голямо предимство, защото читателят следва повествованието и се доверява на писателя, без да има предварителни настройки. Заедно с художествената правда, успоредно като в паралелен свят, се движи и друга линия – летописите на монах Спиридон, който със своите писания щрихова и запечатва историческото време и истина, и заедно с това дава правдив, доказателствен материал за историческите факти и действителност. Разграничени, с отделен шрифт, следвайки всяка глава, като лайт мотив, архивите на аналите, водят историческата хроника, допълвайки обстоятелстено епохата, събитията, личностите и давайки оценка – човешка, морална и духовна, в посока на християнските ценности. В края на романа, след прекрасния стегнат, исторически епилог, концентриран екстрат-есенция на основната идея на книгата и фактологичната истина за ролята на деспот Добротица, следва богато приложение от: „Бележки“, които съдържат „по-важни исторически личности“, представени в романа, с кратки, но информативни исторически визитки; азбучник на „Топографските понятия“ от това време; снимки и подробни детайли за истински, „уникални и разтърсващи“ археологически арте факти, намерени при археологически разкопки на нос Калиакра като „нефритеният амулет“ и „пръстенът-убиец“ от 14 век; както и цветна карта – възстановка на царствата и деспотсвата на Балканите и съседните земи.

Романът „Нефритеният амулет“, с подзаглавие „Величието на Добротица“, освен в исторически аспект е ценна книга и за краеведието, защото дава много съществена, достоверна и проверена информация за бита, културата, религията, нравите и явленията на североизточните български територии през този период.

Прекрасният „Нефритен амулет“ от Емил Димитров е великолепен образец за литературно майсторство. Едно интелигентно четиво, зареждащо с плам, ентусиазъм и истина. Притежава не само стилистиката на романа, като жанр, естетика и вътрешен заряд, но и устрема и вдъхновението на романиста-писател, увличащ читателя със своя сугестивен, „романтичен“ дух, но не спестяващ никога истината и художествената правда. Романът започва без предисловия, с жива пряка реч, чрез която се разкриват с бързи щрихи първите герои, техните взаимоотношения и историческите събития, в които са поставени. Пряката реч, монолозите „на ум“ и „на глас“, реторичните въпроси, стават любим похват в повествованието и майсторски подход в извайването на героите. Артистичността и владеенето на словото, известната „театралност“ в изказа на персонажите, разкриват голям потенциал, предполагащ възможности за бъдеща филмова екранизация или сценична адаптация. Естествено леещият се, без излишества авторов език, увлича и води читателят леко и безпрепядствено към следващите събития. Развива постепенно и допълва образите на героите в продължение на цялостното повествование, с всички възможни похвати, преки и косвени описания, междуличностни взаимоотношения, интерпретация на събития, чрез техните действия или бездействия. Особено силно изразителни са природните картини, които са съзвучни или в контраст с чувствата и мислите на главните действащи лица, но при всички случаи – безкрайно очарователни, силни и въздействащи. Долавят се черти на „маринизъм“ в честото обрисуване на морски пейзажи, неизменна, характерна част на североизточната географска даденост на разглежданата територия, както и акцентирането в детайли върху съграждането на българската морска флотилия и произтичащите от това морски професии, битки и др. Независимо, че романът се опира в частност на живота на десподсткото семейство в тесен и широк смисъл и драматургичното действие се развива на тази база, определено се чувства и личната позиция на автора – силна, категорична, истинна – затова и образите, които съгражда са силни характери, можещи, харизматични личности, ярки образи, владеещи словото и себе си, принципни и дейни авторитети. Авторът припомня етични категории и норми като чест, достойнство, справедливост, добронамереност, вярност – принципи, позабравени днес, но необходими и поучителни във всички времена. Като допълнителна линия в драматургичната естетика на романа, преминава мистичната легенда и последователното пре-предаване на „нефритения амулет“ – символ на неприкосновенност и просперитет на българската мисия-завет „България над всичко!“ Като, че ли има негласна традиция, но всъщност дълбоко вътрешно обоснована и потвърдена безкомпромисно във времето – да продължи можещият, този който има повече качества, а не първородният наследник (Аспарух, Иванко).

Исконната мъдрост на българския ген проличава в медиаторските и дипломатични качества на българските монарси, а в конкретика в този роман на Добротица и Кераца Петрица, които като владетели проявяват серия от далновидни ходове и „безкръвни“ методи за постигане на политическите цели и добруването на народа си.

Разбира се, чрез романа „Нефритеният амулет“ и съпътстващите летописи на монах Спиридон се долавят и много причини за падането на българските земи под османско владичество като разединеността и междуособиците между царствата и десподствата, независимо родствените им връзки, индивидуализма, собствената им алчност, липсата на единоборство и солидарност, дори на християнска основа и др.

Но остава нещо ценно и непреходно, освен делото на Добротица и размаха на неговото управление, предимно с дипломатически средства – той реализира смисъла на „нефритения амулет“, опазвайки тези земи като български за вечни времена и те заслужено носят в прослава неговото име – Добруджа.

Спокойно тази книга може да се окачестви и като художествена парафраза на историческата истина, където има пълно препокриване и тържество на художествена и историческа истина, без никакви компромиси.

Историческият роман „Нефритеният амулет“ от Емил Димитров е чест и привилегия за всеки българин, достойна е за всеки дом, със своя просветителски топъл плам като горяща факла, защото българин не е понятие за етническа принадлежност, то е състояние на духа – това е титла, и всеки един от нас, носейки тази „тежка“, но привилигирована „царска корона-мисия“ е призван да осъществи мистерията на „нефритения амулет“ – „България над всичко!“