Александър Петков – „Последен летен спомен“

Александър Петков – „Последен летен спомен“ – Специално представяне.

Александър Петков е роден в Плевен, но живее във Варна. Произхожда от семейство на музикант. Баща му Петко Георгиев е един от първите членове на новосъздадения Варненски симфоничен оркестър през 1946г. Също така е бил дългогодишен преподавател в Музикалното училище в град Варна. Майка му Магдалина Добревска е свирила на класическа китара.

Александър Петков следва джаз китара в чужбина, в Берлин в консерваторията „Ханс Айслер“ и в Дрезден  в консерваторията „Карл Мария фон Вебер“. Ученик е на големия немски музикант Валтер Вирзиг.

Александър Петков е първият български китарист, завършил висше образование с тази специалност.

Александър Петков – „Последен летен спомен“ е компактдиск, който съдържа осем авторски пиеси. Издаден е през 2006г.

Александър Петков – „Последен летен спомен“ /“Last Summer Memory“/

 включва пиесите: „Road to Happiness“, „Under open Sky“, „Julia“, „Stay with me“, „After Storm“, „Last summer memory“, „With much love“ и „I often think of you“. Всички композиции и аранжименти са на Александър Петков.

В този проект участват и музикантите Борислав Дончев, цигулка и Калин Момчилов, китара.

Александър Петков, творецът на „Последен летен спомен“ се изявява на хавайска китара.

Александър Петков – „Последен летен спомен“ е уникален по своята звучност и е  посветен  на дъщерята на  композитора – Джулия.

Освен посланието на забележително красивите парчета, компактдискът има и допълнителен успокоителен терапевтичен ефект. Неусетно пиесите и звучността, подбрани с много вкус и изискан финес те пренасят в прекрасните ефирни светове, където психиката и душата се чувстват великолепно и спокойно.

Ето какво споделя за твореца на компактдиска „Последен летен спомен“, музикалният продуцент Краси Желязков:

„Всеки човек среща през живота си личности, които остават траен отпечатък в неговата душевност и памет. За мен един от тях е Александър Петков – или както повечето го наричат Сашо Кучето.

Общуването с такива личности е сложен и многообразен процес. Стремежът им към съвършенство и духовна яснота, нерядко ги тласка към интровертност и предпазливост в човешките взаимоотношения. Затова понякога ние, които ги следваме, изпадаме в крайни оценки за техните действия, забравяйки, че абсолютната истина е приоритет единствено и само на Бог.

Дискът, който държите в ръцете си е изповед на един от най-добрите китаристи на България – богато музикално изживяване, изпълнено с позитивна енергия, крайно необходима за миговете, в които живеем. Безупречната мелодична линия и артикулация на фразата са характерни за импровизаторите от най-висша класа.

Надявам се и вие като мен да откриете красотата и спомена за непреходността на „простите“ неща.“

автор Татяна Капричева