Желез Димов кавалджия и гайдарджия от Добруджа

Желез Димов кавалджия и гайдарджия от Добруджа

Желез Димов кавалджия и гайдарджия е родом от с. Михалич. Той е един от най-ценните и обичани народни музиканти на Добруджа. Роден е на 01.11.1928г. и като един истински народен будител остава цял живот верен на музиката, завещавайки таланта си и личния си пример на поколенията.

Потомствен инструменталист, научава от баща си с любов да свири мелодии първо на свирчица, после на кавал от ранна 9 годишна възраст.

Баща му Димо, кавалджия и майка му Петка, една от най-добрите народни певици в с. Михалич повлияват силно на сина си Желез в музикално отношение. Учителката на майка му е преселница от Тракия, затова Жельо, както го знаят всички, се оформя като тракийски кавалджия, закърмен с тракийските песни и мелодии.

Желез Димов учи бързо песен след песен и винаги гледа да открадне от времето си да посвири на медния кавал. Негови учители са бай Стайко и бай Киро, с които Желез често свири на селския площад. Всички го тачат и познават, затова съвсем естествено, по-късно Жельо става ръководител на танцовия състав в родното си село.

Бързо расте славата му и от 1959г. е поканен за инструменталист на Ансамбъла за народни песни и танци „Добруджа“ в Добрич. Лично Петър Крумов, тогава ръководител на състава, ходи в с. Михалич да го прослуша и остава изумен от майсторското свирене и характера на Желез Димов.

По заръка на Петър Крумов само за месец Желез се ограмотява нотно и започва гладко да свири по нотен текст. Така започва професионалната кариера на именития кавалджия – концерти, празници, фестивали. Вторият републикански фестивал донася златни медали не само за Ансамбъл „Добруджа“, но и за Желез Димов и колегата му акордионист Стефан Георгиев.

Желез Димов преподава кавал и гайда в Музикалната школата в Добрич. Сред неговите ученици е и неговият син Димо. Често акомпанира и на дъщеря си на различни конкурси.

През 1969г. след показен концерт в залата на Съюза на българските композитори в София, главният редактор тогава – Георги Бояджиев силно впечатлен от свиренето на Желез Димов иска да го изтегли в столицата.

„Желез Димов беше сериозен човек, пълен с народни мъдрости. Дори хуморът му беше стойностен. Внушаваше стабилитет и сигурност. Беше благ и сдържан и умерен във всичко“ спомня си за него Петър Крумов.

По думите на неговия син Димо Железов,  Желез Димов има силен дух и прекрасна фраза, тънък усет за невидимата вътрешна ритмика на бавната мелодия и премерена орнаментика.

Заболяване и операция спират възхода на прекрасния кавалджия от Добруджа, но той не се отказва от музиката и хваща гайдата. Става също толкова добър инструменталист и като гайдарджия.

Желез Димов кавалджия и гайдарджия от Добруджа оставя след себе си прекрасно изсвирени български мелодии за фонда на БНР.

Желез Димов кавалджия и гайдарджия е ценен пример за силен дух и стоицизъм. Най-хубавите мелодии, изсвирени от него са издадени в сборник „Мелодии за кавал“, подбор и редакция на Петър Крумов от поредицата „Музикално-инструментално наследство“. Съдържанието включва тринадесет разнообразни инструментални пиеси: „Хоро от Брестак“, „Право хоро“, „Бръсни цървул“, „Гагаушко хоро“, „Сборенка“, „Сватбарска песен“, „Караилиевата“, „Старешка ръченица“, „Провадийски пандалаш“, „Джоката“, „Касъмларската“, „Леката“, „Отново е пролет“.

Желез Димов кавалджия и гайдарджия е носител на орден „Кирил и Методий“ и „Сребърна лира“ на СБМТД.

автор Татяна Капричева