Севдалин Стефанов интервю първа част

Севдалин Стефанов интервю първа част

Татяна Капричева: Представете се с няколко думи. Къде сте учили и какво сте завършили?

Севдалин Стефанов: Казвам се Севдалин Стефанов. Преподавател съм по класическа китара в Национално училище по изкуствата „Добри Христов” – Варна и председател на Сдружение „Приятели на класическата китара” – Варна. Завършил съм Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в град Пловдив в класа по китара на Георги Цонев.

Татяна Капричева: Кой Ви насочи към китарата? Как се случи?

Севдалин Стефанов: В моя квартал в град Каварна имаше една много колоритна личност – Румен Мирчев Трендафилов. Той беше нещо като поет с китара. Можеше с часове да свири с китарата си, да пее или рецитира собствените си стихове. Всички деца бяхме пощурели по него и буквално във всяка къща на моята улица имаше дете или по-възрастен, който свиреше на китара. По това време беше нормално да виждаш как всеки ден се разнасят китари насам-натам. Аз също някак съвсем естествено пожелах да имам и през лятото на 1981г. моите родители ми купиха първата китара. По-късно сам отидох, за да се запиша в местната музикална школа, след което информирах родителите си. Там преподавател по акордеон и китара беше Трендафил Михайлов.

Татяна Капричева: Кои са били Вашите учители-образци? Личности, които са Ви вдъхновявали?

В живота ми е имало много личности и учители, от които съм се учил. Но от позицията на времето смятам, че учителите, които най-много са ме вдъхновявали и са ме изградили като музикант и китарист, са Валентин Вълчев и Любен Хараламбиев.

По отношение на интереса ми към китарата моите родители винаги са ме подкрепяли и след като видяха, че това не е просто една детска приумица, потърсиха контакт с професионален преподавател по китара и така се запознах с Любен Хараламбиев. Началото на 80-те години беше може би най-силният период на този преподавател. От няколко години преподаваше китара в новооткритата специалност в музикалното училище във Варна и беше много популярен. При първата ми среща с него стана ясно, че той има много ученици и не може да си позволи да поеме нови. Препоръча ми свой колега – Валентин Вълчев, който по това време работеше в град Добрич. Така започнах да изучавам инструмента по правилен начин с професионален китарист. Валентин Вълчев ме научи да свиря добре и изгради музикалния ми вкус, също изигра и решаваща роля да избера китарата за своя професия. Той беше учител, на когото искрено се възхищавах.

Години по- късно В. Вълчев започна работа в НУМТИ „Добрин Петков” в град Пловдив и аз продължих обучението си с Любен Хараламбиев, от когото научих много други ценни и полезни неща, свързани с изкуството на класическата китара. Характерно за Л. Хараламбиев е, че използваше в работата си много примери от живота, за да онагледи музикалната форма. Стимулираше учениците си да влагат в свиренето си повече творческо мислене и по-смели решения. Той е една от личностите, които оказа огромно влияние за цялостното развитие на класическата китара в България.

Татяна Капричева: Композирате ли?

Севдалин Стефанов: Имам някакви опити, но според мен не са значими. Явно критерият ми е по-голям от възможностите. Затова пък се опитвам да провокирам други колеги, които умеят да композират произведения за китара. Така се появиха още няколко сборника с нови пиеси за класическа китара през последните години.

автор Татяна Капричева