Ваня Маркова интервю първа част

Ваня Маркова интервю първа част

Татяна Капричева: Представете се с няколко думи?

Ваня Маркова: Казвам се Ваня Маркова и съм от град Варна. Щастливо омъжена за Марко Марков, с две деца, Атанас Марков на 17 години и Донко Марков на 14. Завършила съм ШУ „Константин Преславски“ и както се казва на разговорен език съм най-обикновена учителка по музика.

Татяна Капричева: Какво е за Вас творчеството? Откога композирате?

Ваня Маркова: Целият ми съзнателен живот е свързан с българската народна музика и песен. Прекланям се пред гениалните творения на българското народно творчество. С годините осъзнах, че песните, достигнали до нас като народни, също са били създадени от конкретни хора, само дето до нас не са достигнали техните имена. Малко по малко и аз се престраших да си си съчинявам текстове и мелодии към тях. Първите ми опити са още от ученическите години, но така и не посмях с някой да ги споделя, от притеснение да не изглеждат смешни и неуспешни.

По-късно съпругът ми Марко Марков ми вдъхна увереност и така, заедно с него създадохме, записахме и издадохме диск с наши авторски песни на фолклорна основа. Лично аз приветствам опитите на съвременните хора да създават подобни песни. Най-вероятно не всички ще са успешни, но ще има и такива, които ще станат чудесни.

Вече имаме достатъчно примери за авторски нарони песни, превърнали се шедьоври: „Даньова мама“ на Мария Балтаджиева, „Сади Рада“ на Христина Анастасова, „Мъри како Тудоро“ на Иван Ханджиев, „Лудо младо сън засънило“ на Атанас Бояджиев, „Имала майка едно ми чедо“ на Димитър Янев и още… Сами по себе си, тези песни са доказателство за това, че могат да се създават красиви народни песни и техният автор да се знае от публиката.

Татяна Капричева: Вие сте пеещо семейство. Какво е да си майка на даровито дете?

Ваня Маркова: Да, ние сме пеещо семейство и това, някак естествено предопределя и нашето обкръжение – хора, по един или друг начин, свързани с българската народна музика. Много често и разговорите ни вкъщи са свързани с музиката.

Да си майка е всичко – радост и тъга, ин и ян във Вселената, светлина и мрак, меда и жилото… Да си майка е най-голямото житейско училище, за чиито уроци никой не е подготвен. Учи се докато си жив. Никой не би трябвало да твърди, че знае всичко за това тайнство. А иначе, всяка майка има дете с някаква дарба, която чака да бъде открита и развита. Но, освен дарба са нужни  желание и упорит труд. Талантът само не е достатъчен. Не се чувствам по-специална или по-различна майка, от която и да е друга.

Татяна Капричева: Кои награди са Ви най-скъпи?

Ваня Маркова: Най-голямата награда всеки изпълнител получава от своята публика. Дребните на пръв поглед неща, като сълзи в очите, широка усмивка, прегръдка за благодарност, някое гръмко извикано „Браво!“, винаги са били най-ценни за мен. Случвало ми се е, виждайки някой да заплаче срещу мен докато пея, нещо и мен да ме хване за гърлото. Тези емоции са най-важни. Иначе, документално, имаме много награди, както всеки един от нашето семейство, така и на мои ученици. Ценя ги много, защото зад тях стоят усилия, труд, тежки пътувания и неудобства, но е несравнимо с другото.

Татяна Капричева: Какво е за Вас българската народна песен?

Ваня Маркова: Ооо, тя е уникална и за мен е много неща. В личен и семеен план мога да я нарека житейска спътница и съдба. А иначе е български дух, национална традиция и идентичност, част от българската история и световното културно наследство, най-добрата визитна картичка на  България пред света.

За някой може да звучат гръмко тези определения, но за мен тя е всичко това. Ако тези ценности бъдат осъзнати на държавно ниво, мъдро и далновидно би трябвало да бъдат предприети мерки за запазването и съхранението на  това съкровище. В семейството то се предава от поколение на поколение. Ние в нашето го правим и сме убедени, че това е правилният начин.

Татяна Капричева: Какви са Вашите близки творчески планове?

Ваня Маркова: Съвсем скоро ни предстои реализирането на нови записи – други наши авторски песни. Имаме и такива, които са с направени аранжименти от години, но до сега все отлагахме записването им.

Предстои ни да снимаме видеоклип на песента „Аз българин съм се родил“, която освен че спечели първо място на Първия международен конкурс за съвременна българска патриотична песен в Германия, се възприема много добре от публиката и в България. Оказа се, има много млади хора, патриоти, които повярваха в искреността на нашата песен.

Всички те с огромен ентусиазъм ще се включат в илюстрирането й. Както пише Вазов: „… всякоя възраст, пол, занятье, зимаше участие в това предприятие; богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът…“

Трябва да се знае, че когато българите повярват в нещо, имат кауза, те могат да се обединят и да работят заедно. Неслучайно на една сграда пише „Съединението прави силата“ – това е спасението за България.

автор Татяна Капричева