Цветан Игнатов интервю първа част

Цветан Игнатов интервю първа част

Цветан Игнатов: Здравейте на всички читатели на „Култура всеки ден“!

Първо искам да поздравя теб Таня, за този сайт. Хубаво е да има и сайтове за култура в този комерсиален свят. Някои неща за съжаление остават на заден план, в днешните забързани дни и културата е едно от всички тези неща, за съжаление.

Татяна Капричева: Представете се с няколко думи: Къде сте учили, какво сте завършили?

Завърших Музикалното училище във Варна, със специалност цугтромбон. По време на ученето изпълних част от родителските ми мераци за консерватория. Родителите ми дадоха луди пари за времето си за уроци в София. Бях ученик на Георги Кордов, професор по онова време в естрадната консерватория. Там разбрах, че студентския живот не е за мен. Казах на мама, че не ми се живее три години по тавани и че искам да печеля, а не да се чудя как да изкарам с 5 лева на седмица. Разбира се, че не остана много доволна от всичко това, но някак си го прие.

След това започна всичко: турнета, чужбини и така нататък.

Татяна Капричева: Как се разви по-нататък живота Ви с музиката?

Започнах много рано с музикалния бизнес. Бях на 15 години, когато спечелих първата си заплата като музикант. Свирихме в ресторант „Червен Рак“ на Златни пясъци. Бати Аклекси, тогавашния шеф на групата някак успя да ме прекара през тогавашната „Дирекция Музика“ и бях абсолютно пълноправен член на всичко това. Взех първа заплата от 220 лева. Само за справка, баща ми беше партиен секретар на ТЕЦ Варна и взимаше 150 лева заплата, с 30 годишен трудов страж. Отидох в нас, тръшнах 220 лева на масата и им казах:

– Вземете си нещо…

На излизане чух баща ми да казва на мама:

– Тоя няма да го мисля повече.

От тук нататък беше сякаш по-лесно. Майка ми даде около 3000 лева с които купих първата си апаратура и инструменти. Направих си може би първата частна група в България.

Четири човека, на които плащах заплата, независимо дали работихме или не. Заплатата беше два пъти по-голяма от това, което досега получаваха в момента, а хората ми вярваха, за което съм им благодарен до ден днешен.

След две години излязохме в заветната чужбина като музиканти. Не се прибрах в продължение на 12 – 13 години. Свирихме по кораби, Скандинавия и по Европа, бяхме на пътя всички тези години с The Rangers и Emotion band.

През всичкото това време внимателно наблюдавах какво се случва в България. Беше времето на големите промени. През 2003 година реших, че трябва да спра с безкрайните турнета и да започна нещо във Варна, докато все още имаше някакви свободни ниши. Вече се бях оженил. Имах дете и реших, че е време да започна нещо ново. Получих предложение от мой приятел от детинство да направим нещо заедно и не се поколебах и за миг. Така беше създаден клуб „Алиби“, предшественика на сегашния клуб „Ретро“. Вложих цялата си енергия и опит в това начинание и резултата беше налице. Клуба се превърна в любимо място на цяла Варна.

Татяна Капричева: С какво се занимавате сега?

В момента се занимава, с мениджмънта на трите ми клуба. Освен тях имам още една репетиционна зала, направена с идеална цел: млади групи да репетират, без да плащат, в супер условия, със супер апаратури, каквито на времето можехме само да си мечтаем, но времената са други сега. Спонсорирам изцяло всичко това.

Ретро клуб, Varna Live Club, Jack Daniel’s bar също са известни брандове в нашия град Варна и са част от моите „занимания“ ако мога да ги нарека така.

Татяна Капричева: Вие сте една обичана и популярна личност във Варна. Къде се чувствате най-пълноценен: като менажер, като изпълнител, като инструменталист? Колко инструмента владеете?

Съдейки по житейския ми опит, искам да споделя, че в България завистта е на някаква особена почит.

Има хора които ми пращат отзиви по социални мрежи благодарности, както и такива, които откровено си ме „хранят“ ако мога да се изразя така в културен сайт. За мен винаги е било приоритет да бъда на сцената и да покажа там какво мога. Направил съм така бизнеса ми, че да мога да си позволя това.

„Разделяй и владей“ ми е една от любимите поговорки. Римляните не са били прости хора.

Поради функциите ми на мениджър на заведенията ми се налага да взимам доста от решенията, но за щастие имам страхотен екип и съдружник, който има уменията да взима правилните решения и нещата да вървят нагоре. В нашето предприятие няма обичайното за този занаят текучество и хората са отдавна с мен. Знаят как бих реагирал и какво решение бих взел в момента. Много ми помагат, за което съм им страхотно благодарен.

Нека се върнем към въпроса:

Най-пълноценен се чувствам и до ден – днешен като изпълнител на сцената. Аз съм на сцената почти всяка вечер, виждам хората от какво имат нужда и им го давам. Безрезервно и без особени молби. Те са мой гости и аз се съобразявам доколкото концепсията ми разрешава това. А тя е хубава Ретро Музика, както и днешните хитове. Сами разбирате, че всякакви балкански, сръбски, гръцки, монголски и патагонски песни няма шанс да бъдат изпълнени. За някой това е тъпо, за мен е закон! Има си механи и така нататък. Да си ги слушат там.

Завършил съм цугтромбон в музикалното училище.

До ден днешен изпълнявам няколко сола на този инструмент в клубовете ми. Свиря също и на контрабас, перкусии.

Свиря в четири групи на клавир. Hammond Organ ми е любим инструмент. Имам 4 такива.

Няма много музиканти в България на този инструмент. Синтезаторите също са обект на моя интерес. Смея да твърдя, че инструмента на моя живот е бас китарата. Когато я сложа на врата си се чувствам най-на място. Това е инструмента за мен. Разбира се пея, когато и както се налага.

автор Татяна Капричева