Двойно интервю с Яна Бурова и Богдан Станев

Двойно интервю с Яна Бурова и Богдан Станев

Татяна Капричева: Как се зароди идеята за този музикален проект? Какъв беше импулсът – покана от страна на ММФ „Варненско лято“ или нещо друго? Подборът на изцяло английска (британска) програма от творчеството на Елгар, Бритън и Уолтън – експеримент ли беше или търсен ефект?

Богдан Станев: Поканата от страна на ММФ „Варненско лято“ дойде като естествено продължение на вече развитата от нас идея. По една щастлива случайност, следвайки теоретичните си търсения за дисертация, част от която беше тясно свързана с концерта за виола и оркестър на Уилям Уолтън, попаднах на невероятната му соната за цигулка и пиано. Това като че ли беше и отправната точка на музикалната част на този проект. Споделих откритието си с Яна и не след дълго и двамата буквално се запалихме по тази музика! В началото решихме да я изсвирим в комбинация с българска соната – тази на Веселин Стоянов, което оформяше проекта като съпоставка на музикалните достиженията на две култури. Впоследствие идеята се трансформира. Решихме да не „сблъскваме“ различни националности, а да се потопим в изцяло английска атмосфера. Търсейки вътрешна логика при изграждане на програмата и като имахме предвид сонатата на У. Уолтън, написана малко след края на Втората световна война, се спряхме на сонатата в ми минор, оп.82, на Е. Елгар, която композиторът написва, разбирайки (според някои изследователи), че Първата световна война е към края си. Идеята да се спрем на сюитата на Бритън за второ произведение беше изцяло на Яна Бурова. Сюитата е написана няколко години преди началото на Втората световна война. Специфичният музикален език на Бритън дълбоко контрастира с изразните похвати на Елгар и Уолтън и в този смисъл и двамата се съгласихме, че произведението би било подходящо за „изчистване“ на впечатленията от романтиката на Елгар и за своеобразна подготовка и преход към дълбоките лични преживявания, кодирани в сонатата на Уолтън. Конструирана по този начин програмата следва деликатно нишката на времето (изпълняваме произведенията по реда на написването им), като същевременно разкрива различни стилове и страни от вътрешния, даже интимен, бих казал, емоционален свят на тримата английски композитори. Не на последно място бих изтъкнал, че и трите произведения, въпреки безспорните им качества, са сравнително рядко изпълнявани и определено очакваме да предизвикат любопитство у слушателите и професионалната критика.

Татяна Капричева: Имаше ли единоборство между Вас двамата относно интерпретацията на произведенията? Кажете нещо от кухнята на Вашата творческа „Музикална лаборатория“?

Богдан Станев: О, разбира се, че имаше разногласия! Но на тази арена арбитър ни беше любовта  към музиката и дълбокото лично уважение, така че до аркади не се стигна! Просто беше въпрос на малко време да консолидираме в една посока идеите си, като поставим на първо място Музиката, а след това собствените си виждания и его. Казвам време, предвид факта, че Яна Бурова живее, мисли и твори предимно в Англия, което за интерпретацията на конкретната програма определено е предимство. Аз мисля, че постигнахме баланс в търсенията си.

Яна Бурова: Красотата да твориш с някой, който в живота ти е близък приятел, означава, че вече си запознат с неговата ценностна система, възглед за живота, интереси, развитие, чувство за хумор. Всички тези качества спомагат сплотяването в работния процес, защото не се тръгва от изходна позиция. Един музикант е симбиоза от всичкия си натрупан професионален и житейски багаж и тъй като ни свързват доста неща, не сме имали точно разногласия относно интерпретацията на творбите. По-скоро допълване. А от “Кухнята на нашата музикална лаборатория” мога да кажа, че така както една добра домакиня варди нейната гозба, така и ние сме се грижили нашето “ястие” да е “сготвено” и поднесено честно и с много отдаденост.

Татяна Капричева: Концертът се проведе в чест и в памет на личността на проф. Ифра Нийман, Споделете няколко думи за него? Кой е най-скъпият Ви от колекцията спомени с него?

Яна Бурова: Миналата година се навършиха 100 години от раждането на професор Нийман, а тази година 50 години от встъпването на първия му български стипендиант – Минчо Минчев. Професор Нийман беше изключителен човек и учител. Той беше основната причина, толкова много български цигулари да имат шанс да учат при него с пълна стипендия и да черпят не само от възможностите, които самият Нийман им представяше, а и от една страна като Великобритания – пълна с културни изяви, традиции и потенциал за професионално израстване. Най-скъпият ми спомен е последния ми урок с професора, защото направи една ретроспекция на цялостното ми развитие за четирите години, в които бях негова ученичка и въпреки всички мои съмнения, се оказа, че не съм се справила зле.

Татяна Капричева: Ще разкажете ли още малко за българската следа сред възпитаниците на проф. Ифра Нийман?

Яна Бурова: Почти няма цигулар, който не е минал през школата на Ифра Нийман. Като започнем с първия му ученик, Минчо Минчев, следват имена като: Елмира Дърварова, Евгения-Мария Попова, Васко Василев, Веско Пантелеев-Ешкенази, Мила Георгиева, човек разбира всъщност,  колко високо е вдигната летвата. Следата на професора безспорно остава във всички негови български ученици.

Татяна Капричева: Проф. Нийман изпълнявал ли е някоя от тези творби, които Вие изсвирихте на 25.07.2024г. в Градската художествена галерия във Варна?

Яна Бурова: Професор Нийман беше невероятен поддръжник на така наречените модерни произведения и на не толкова популярен материал. Винаги е окуражавал разучаването на произведения, написани от живи композитори. Той самият има записи на английски композитори, творили около Втората световна война, които никой друг не е записвал. Конкретно дали е свирил Уолтън не мога кажа, но Елгар и Бритън със сигурност.

Татяна Капричева: Как премина концертът Ви на подиума на ММФ „Варненско лято“ 2024г.? Как се чувствахте пред родната публика? Имаше ли творчески изненади в интерпретацията на музиката – в контекста на живото изпълнение и творческия процес?

Яна Бурова: Мисля, че концертът имаше дълбочина. Съдя от факта, че изпълнихме три доста трудно смилаеми произведения, които са философски, провокативни и взискателни, както за изпълнителя, така и за слушателя, и въпреки това имаше правостояща, аплодираща публика в знак на оценка на крайния продукт. Тези са моментите, заради които си струва да бъде положен нужния труд и посвещение към музиката! Аз вярвам, че този обмен на заряд, носи нещо, което е много специално. Благодарна съм за взаимната връзка, която се осъществи между нас с Богдан Станев и публиката!

Богдан Станев: Пълна зала! Каква по-добра атмосфера може да има за един изпълнител! Вълнуващо беше за нас, предвид факта, че голяма част от публиката беше от професионални музиканти, в това число и наши общи приятели, които познават професионалното израстване на Яна още от ученическите ѝ години. За мен беше чест и голяма отговорност да бъдем партньори в този концерт. Трудно ми е да кажа имало ли е изненади. Всъщност атмосферата беше много зареждаща и в такъв момент човек едва ли може да си даде точна сметка, какво се е случило на сцената. Времето на професионалния и безпристрастен анализ може би още не е дошло. Ако се осланяме на продължителните аплаузи, бих могъл да кажа, че сме доставили удоволствие на публиката. Случил се е концерт! Станал е празник! Това, само по себе си, вече е една висока оценка, която приемаме с благодарност.

Татяна Капричева: Възнамерявате ли този музикален мемориал да бъде изпълнен и на друга сцена или фестивал?

Яна Бурова: За нас би било удоволствие да изпълним тази програма и в други български градове.

Богдан Станев: Мисля, че всеки сериозен фестивал, не само в България но и по света, би се гордял, ако има в афиша си тази програма, изпълнена от нас.

Татяна Капричева: Ще имате ли като тандем (сонатно дуо) и бъдещи творчески изяви и музикални проекти?

Яна Бурова: Ние с Богдан не творим за първи път, а и за мен мисълта, че този проект е последният ни музикален сблъсък, е немислима. Има още много композитори, които ни вълнуват и планираме да открием заедно.

Татяна Капричева: Какво ще пожелаете на фестивалната публика, на читателите на „Култура всеки ден“?

 

Яна Бурова: На публиката първо искам да благодаря, че е там, в залата, за да подкрепя труда и да черпи от вдъхновението на музикантите. Затова й пожелавам да продължава подкрепата и любовта си към музиката. На читателите на “Култура всеки ден” пожелавам да откриват винаги по нещо ново, което успява да ги развълнува в света на музиката!

Богдан Станев: Благодарен съм, че при тази интензивна фестивална програма и започващ един час след нас концерт на гостуваща чуждестранна формация, публиката избра нас. Благодаря специално на „Култура всеки ден“ , че отразява културните събития у нас – нещо, от което обществото ни има все по-голяма нужда!

автор: Татяна Капричева

снимки: Росен Донев