Татяна Капричева: Защо избрахте Пловдив, а не родния си град Варна за многостранната си дейност?
Николай Гурбанов: Това е въпрос, на който ако трябва да отговоря честно, ще обидя много хора. Варна е един страхотен град. Много харесвам града, обичам и спомените, които имам от детството си, до момента в който заминах да уча в Пловдив.
Уважавам и обичам приятелите ми, които са от Варна, но не мога да кажа нищо повече. Моля се на Бог, един ден да не ми се наложи да се върна тук, за да работя. Много добре се чувствам в Пловдив. Не мога да кажа, че аз го избрах, по-скоро той мен.
Там е меката на културата, на музиката, на танца, на изкуството като цяло. Там е живият дух.
Искрено подкрепям работата на колегите от град Варна, които работят в сферата на музикалното образование, творчество и изпълнителско изкуство, пожелавам им много здраве, щастие, късмет и успехи!
Татяна Капричева: Какъв е пътят за съхранение на българския фолклор? В чист или обработен вид? Къде е мярката?
Николай Гурбанов: Пътят е колкото и прост толкова и сложен. Преди години, аз още бях много малък и съвсем в началото, но помня, все се вайкахме, че не забелязват фолклора, хората не слушат народна музика, нямаме поле за изява, по радиата и телевизиите не излъчват народна музика и какво ли още не. Всеки случай, бяхме съкрушени. Сега обаче, се случи нещо много по-страшно, което тогава навярно не се е и подозирало.
В последните 3-4 години, всеки който може и не може, се е захванал да пее народни песни, свири народна музика, пише музика на фолклорна основа и т.н. По-страшното настъпи. Умишлено няма да продължа да “дълбая” на тази тема, защото имам много какво да кажа, но няма смисъл да сипем негативизъм, пряко или косвено да обиждаме живи човешки същества, защото преди всичко и те са хора.
Въпросът с авторските НАРОДНИ песни е също голям прецедент. Лично аз бих дал какво ли не, за да разбера що е това авторска народна песен. Какво ли не се изговори и изписа, на различно интелектуално ниво, но така и никой не разбра за какво става въпрос, защото нямаше едно смислено и в действителност доказано твърдение.
Относно това дали фолклорът трябва да бъде в чист или в обработен вид, нещата стоят много относително и ще Ви кажа моето мнение. Автентичният фолклор е нашето най-голямо богатство. Ако той не съществуваше, обработен фолклор нямаше как да има. Само от това човек би могъл да си направи извод и да даде отговор на въпроса, защото това е логиката.
Но, няма как музикалният и танцов фолклор да не се развиват. Ще бъде ненормално, в случай, че не се развиват, защото това означава, че никой не обръща внимание, няма потребност, няма отношение към това нещо.
Проблемът не е в автентичния или обработен фолклор, а е в начина му на обработка, в несполучливите и недъгави опити на стотици (да ги наречем) обработчици (изпълнители, аранжори, диригенти и т.н.).
Татяна Капричева: Какъв е пътят за съхранение на българския фолклор? В чист или обработен вид? Къде е мярката?
Николай Гурбанов: Пътят е колкото и прост толкова и сложен. Преди години, аз още бях много малък и съвсем в началото, но помня, все се вайкахме, че не забелязват фолклора, хората не слушат народна музика, нямаме поле за изява, по радиата и телевизиите не излъчват народна музика и какво ли още не. Всеки случай, бяхме съкрушени. Сега обаче, се случи нещо много по-страшно, което тогава навярно не се е и подозирало.
В последните 3-4 години, всеки който може и не може, се е захванал да пее народни песни, свири народна музика, пише музика на фолклорна основа и т.н. По-страшното настъпи. Умишлено няма да продължа да “дълбая” на тази тема, защото имам много какво да кажа, но няма смисъл да сипем негативизъм, пряко или косвено да обиждаме живи човешки същества, защото преди всичко и те са хора.
Въпросът с авторските НАРОДНИ песни е също голям прецедент. Лично аз бих дал какво ли не, за да разбера що е това авторска народна песен. Какво ли не се изговори и изписа, на различно интелектуално ниво, но така и никой не разбра за какво става въпрос, защото нямаше едно смислено и в действителност доказано твърдение.
Относно това дали фолклорът трябва да бъде в чист или в обработен вид, нещата стоят много относително и ще Ви кажа моето мнение. Автентичният фолклор е нашето най-голямо богатство. Ако той не съществуваше, обработен фолклор нямаше как да има. Само от това човек би могъл да си направи извод и да даде отговор на въпроса, защото това е логиката.
Но, няма как музикалният и танцов фолклор да не се развиват. Ще бъде ненормално, в случай, че не се развиват, защото това означава, че никой не обръща внимание, няма потребност, няма отношение към това нещо.
Проблемът не е в автентичния или обработен фолклор, а е в начина му на обработка, в несполучливите и недъгави опити на стотици (да ги наречем) обработчици (изпълнители, аранжори, диригенти и т.н.).
Проблемът е в така нареченото модернизиране на българския фолклор, което за мен е една голяма глупост. Не можеш ти да изкривиш един музикален мотив от българска народна песен, защото ти го строшаваш, обезличаваш го.
Не може да разчиташ, че уж модернизирайки българска народна музика, ще направиш така, че да привличаш младите едва ли не да слушат автентичен фолклор или пък шедьоврите написани от Кутев, Кюркчийски, Коста Колев и много други. Ти единствено опорочаваш музиката, за което разбира се печелиш много пари, защото това е формулата в наши дни.
С една дума, върло съм против модернизирането на българския фолклор. Това не значи, че съм против обработения фолклор. Всяко нещо си има граници и тези граници, в случая могат да се спазват тогава, когато имаш дар Божий.
Татяна Капричева: Какво ще пожелаете на Култура всеки ден?
Николай Гурбанов: Първо държа да благодаря за поканата, да участвам във Вашето интервю. Трогнат съм от това. Обикновено Варненци и по-специално варненските медиите са с особено мнение за мен.
Сърдечно Ви пожелавам много успехи! Вярвам в това, защото виждам ентусиазма, постоянството и любовта, с които правите всичко това.
Николай Гурбанов: Това е въпрос, на който ако трябва да отговоря честно, ще обидя много хора. Варна е един страхотен град. Много харесвам града, обичам и спомените, които имам от детството си, до момента в който заминах да уча в Пловдив.
Николай Гурбанов: Пътят е колкото и прост толкова и сложен. Преди години, аз още бях много малък и съвсем в началото, но помня, все се вайкахме, че не забелязват фолклора, хората не слушат народна музика, нямаме поле за изява, по радиата и телевизиите не излъчват народна музика и какво ли още не. Всеки случай, бяхме съкрушени. Сега обаче, се случи нещо много по-страшно, което тогава навярно не се е и подозирало.
Но, няма как музикалният и танцов фолклор да не се развиват. Ще бъде ненормално, в случай, че не се развиват, защото това означава, че никой не обръща внимание, няма потребност, няма отношение към това нещо. 
Въпросът с авторските НАРОДНИ песни е също голям прецедент. Лично аз бих дал какво ли не, за да разбера що е това авторска народна песен. Какво ли не се изговори и изписа, на различно интелектуално ниво, но така и никой не разбра за какво става въпрос, защото нямаше едно смислено и в действителност доказано твърдение.
Татяна Капричева: Какво ще пожелаете на Култура всеки ден?
