Иван Илиев интервю първа част

Иван Илиев интервю първа част

Татяна Капричева: Представете с няколко думи:къде сте учили, какво сте завършили?

Иван Илиев: Казвам се Иван Кирилов Илиев. От малък съм израснал с музиката. Дядо ми беше ръководител на Духовия оркестър на град Кърджали. Баща ми – любител тромпетист. Покрай него заобичах тромпета и по-късно завърших Музикалното училище във Варна.

Последваха студентски години в София. Завърших Инструментален факултет в Музикалната Академия. Започнах като преподавател по тромпет в Музикалното училище. Бяха много трудни години, тъй като информацията достигаше много трудно до нас. Методиката беше остаряла и трябваше много упоритост, за да се намери съвременна литература, отговаряща на световните изисквания.

Татяна Капричева: С какво се занимавате сега?

Иван Илиев: Сега съм старши преподавател по тромпет в НУИ „Добри Христов “ от 39 години. Преподавам „Методика на духовите инструменти“, както и камерна музика и оркестър.

Татяна Капричева: Какво е чувството да извайвате младите таланти години наред? Какво Ви накара да се посветите на преподавателската професия? Какъв е подходът Ви към конкретния ученик и творбите, които избирате за неговата изява?

Иван Илиев: С младите хора е трудно да се работи. Всички те, очакват да засвирят хубаво буквално на следващия урок. Тогава започва истинската работа – убеждаваш, показваш, контролираш, възпитаваш. И не само за тромпета – за отношението, за възгледите, за амбицията и за търпението. Колкото повече порастват, толкова по-близки ставаме. Гордея се, че създадох една малка общност, в която всички сме приятели за цял живот. Успях да ги накарам да се подкрепят, да учат нови неща, да търсят и намират. Най- доброто. Разбира се това никак не е лесно! Трудя се заедно с тях. Радвам се с тях. Страдам с тях. Живея с проблемите и успехите им.

Татяна Капричева: Как вдъхновява те младите хора да заобичат тромпета и да го превърнат в своя съдба?

Иван Илиев: Когато едно дете види, че си на негова страна, че се мъчиш то да успее, то започва да вярва в себе си. Вижда, че преподавателя стои зад него, зад съвместната им работа. Това е една изключителна връзка, която не изчезва, а се развива с годините.