Петър Мавров интервю първа част

Петър Мавров интервю първа част

Татяна Капричева: Представете се с няколко думи: къде сте учили, какви специалности имате? Кои бяха вашите любими преподаватели – образци? Как се разви професионалният Ви живот?

Петър Мавров: Към обучението ми в Средното музикално училище „Добри Христов“ във Варна мога да прибавя няколко имена на музикални педагози, послужили ми за пример за отношение към музиката и изкуството като цяло: Кети Маринова – преподавател по пиано, с изключителен усет към психологията на музикалните ученици и Милко Димитров – образец за истинска всеотдайност на професията учител.

Към обучението ми в Българска Държавна Консерватория – София – ще прибавя в тази връзка още няколко имена: проф. Пенчо Стоянов, който пръв ми даде увереност и пред чиято музикална памет за световната литература в музиката се прекланям и до днес; и проф. Иван Хлебаров, който ме научи как да обучавам, да изисквам и да оценявам – най-напред себе си, а по-късно и учениците и студентите. Започвах и завършвах всички етапи от образованието си с конкурсни изпити. Никога не съм се явявал на конкурс без да има друг кандидат.

Преподавах „История на музиката“ повече от 30 години в училището, което съм завършил – днес НУИ „Добри Христов“. Там започнах и изследователската си работа като музиковед – в научни конференции, с изложби на архивни материали от историята му и от творчеството на Добри Христов, от историята на музикалната култура на Варна. Бяхме двама учители – историци и съмишленици в идеята да съхраним и разпространим музикалната история на Варна сред учащите се.

Много колеги учители ни помогнаха, директорите – също. Годишнините идваха и си отиваха, а материалите върху таблата (обновени според различните теми) в коридора до учителската стая оставаха с години. Винаги имаше някой да разгледа и да попита за онова, което е публикувано в тях…

В т.нар. специален клас на музиковеди, диригенти,(хорови и оркестрови) и фолклористи получих основната си квалификация. Още като студент започнах да отразявам музикалните събития в различни градове и в столицата в печатните издания, специализирани в музикалната култура и по-късно във варненската преса.

Много научих от доц. Киприяна Беливанова в тази дейност, всъщност творчество (отговорно и неблагодарно), която тя владееше и всички студенти й се възхищавахме.

Често поръчаните към нея статии тя настоятелно отправяше към някой от нас. Това, ако днес се сещате къде се случва –  обадете ми се. За образованието ми – толкова.

За дейността ми като учител ми се иска да кажа още по-малко. Причините са две: не мисля, че преподавателят трябва да обяснява какво и как е направил, как и кой му е попречил или какви награди е получил. „Събитията в неговият живот бяха неговите произведения“ – това е оценка за направеното от един гений в музиката, изказана за него от друг гениален музикант.

Така е според мен и  при учителя – неговите произведения т.е. неговите ученици са събитията в работата му. Те никога няма да останат равнодушни към направеното от него, още повече, че тези „произведения“ могат надълго и нашироко да говорят. Оставям това на тях.

Татяна Капричева: Споделете интересен факт или случка от преподавателския Ви опит?

Петър Мавров: В 1994 г. започнах работа като асистент по „История на музиката“ в Шуменския университет по специалността в катедра „Музикална педагогика“, наскоро открита с огромен ентусиазъм и високи критерии от проф. Венета Вичева. Тя участваше и в конкурсната комисия на изпита ми.

След няколко години бе „спуснато“ нареждане „отгоре“ да се прекратят всякакви командировки. Който иска да преподава да си  плаща. Сещате ли се какви бяха цифрите на заплащането в 90-те години ? Ние, българите, бяхме на челно място по ниски доходи в света ?!  „Тъпоумието“ на началници-мижитурки беше в разгара на т.нар. „промени“ – в театрите, в образованието, в културата. На някои от тях сега им нищят „специалните умения“ по една телевизия, с документи.

автор Татяна Капричева