Петър Мавров интервю втора част

Петър Мавров интервю втора част

Татяна Капричева: Как осмисляте времето си сега – творческо ли е?

Петър Мавров: Непосредствено след като завърших преподавателската си работа в училище трябваше да посетя Ню Орлийнс в Америка, където е семейството на дъщеря ми  Жанета Маврова. Тя  е член на Louisiana Philharmonic Orchestra, като цигуларка.

В тримесечния ми престой тогава внезапно получих предложение да изнеса няколко лекции пред симфоничния  оркестър от любители на Университета Loyola University New Orleans от диригента Жан Монтес.

Заложих на това да включа материали от популярни откъси със звук и картина и предварително дълго уточнявахме как да се получи и кратко и смислено и с преводач – дъщеря ми се справи блестящо с превода.

Интересното в случая за моята подготовка беше, че любимите ми книги и лекции бяха на хиляди километри, от другата страна на Земята. А толкова ми се искаше да хвърля само един поглед тук-там в тях…

Така осмислих времето веднага след пенсионирането си докато си почивах. Годината бе 2014.

От септември 2015 г. се включих в организационния комитет на Международния музикален конкурс „Art Stars – Звезди на изкуството“, който вече подготвя четвъртото си издание.

Работата ми е интересна, макар че не е „под светлината на прожекторите“: от подготовката на програмата до списъците за участие в трите категории, после отчети, пак кандидатстване по проекти и т.н. Основният двигател на конкурса е съпругата ми – Мила Маврова. Благодарен съм, че настояваше да се включа.

Татяна Капричева: Какво е състоянието на музикалната критика в България? Какъв е критерият?

Петър Мавров: Мисля, че образователната мисия на учителя днес е трудна и става все по-отговорна. От там трябва да се започне. Не е важно какъв е моят критерий. Важен е критерият на онези жадни за знания млади хора, които вие учите.

Те свободно могат да сравняват и четат оценки за събитията в музикалната култура на света. И сигурно го правят, но ако се ограничат с така наречените медийни социални мрежи ще попаднат лесно в „мрежата“ на клюкарите и снобите, на тъпите „постове“ и други подобни. Нека да гледат по-нашироко.

Татяна Капричева: Занимавате ли се с музикално-исторически проблем, казус, изследване?

Петър Мавров: Иска ми се когато през есента на 2019 година НУИ „Добри Христов“ навлезе в поредната юбилейна годишнина, този път 75 години от създаването му,  да публикуваме по-широко онези факти и обстоятелства, които се съдържат в архивните единици на Варненския архив. Не ми се иска, но трябва да припомня, че създаването на училището е доста подробно обяснено в материалите публикувани от мен в различни години.

Мислите ли, че е с художествени обобщителни определения като „73 години от началото“ историята на създаването му ще се промени. Прочетете внимателно кореспонденцията между композитора – класик Веселин Стоянов и първата директорка на училището и бивша преподавателка в ДМА Христина Стоянова.

Редно ли е, се питам, в 2004 година да честваме 60 годишнина, а в 2018 г. да обявим: „73 години от началото“. Не са ли 74 години от началото ? Кой определя началото, кое и къде е началото? Публикувано е, обсъждано е. Има снимки с участието на основателката, блестящата клавирна педагожка Мила Михайлова на конференцията, с която се промени летоброенето на тази история на създаването на училището.

Прочетете, затворете се няколко дни в архива с документите. Аз открих първият държавен документ за създаването на училището. Вие или друг колега може да откриете нещо още по интересно или да ме оборите с факти. Не търся конфронтация. Всяко ръководство може да си избере факт от историята на поверения му институт и да го подчертае като много значителен, но училище с концерт не се създава. Така се обявява, че то е създадено.

През последната година работя върху творческия път на големия български тенор Стоян Коларов – солист на Музикалния театър в София, на Народната опера – София и на Загребската опера.  Материалите ще излязат в сборник във връзка със 100 годишнината на българския оперетен театър.

Татяна Капричева: Какво ще пожелаете на Култура всеки ден?

Петър Мавров: Мисля, че съвременните средства за комуникация наложиха този тип форуми. „Портретите“, които представяте са толкова разнообразни и впечатляващи, моделират се с внимание и работата Ви е полезна. За мен беше предизвикателство. Благодаря за поканата. Пожелавам Ви успех !

автор Татяна Капричева